ПАРТИИТЕ

ПАРТИИТЕ en-us Nucleus CMS v3.22 © Weblog http://backend.userland.com/rss /nucleus/nucleus2.gif ПАРТИИТЕ ПАРТИЯ „ТРОЯНСКИ КОН“ index.php?itemid=40

АЛТЕРНАТИВА ли е?

В криза ли е ПАРТОКРАЦИЯТА?
Партиите днес!
АЛТЕРНАТИВАТА
ПАРТИЯ „ТРОЯНСКИ КОН”

Подчертано и доказано от практиката до сега, партиите са вредни за гражданите:
- те създават среда за уреждане на свои (партийни) хора в администрацията/партизанщина/ и
- раждат, генерират и отглеждат корупция.
- удовлетворяват интересите само на част от гражданите (съпартийците си и кръжащите около тях) обикновенно за сметка на останалите-мнозинството
- те са насилствена форма на организация, ограничени и подчинени на уставни и групови правила, които не съвпадат с интересите на повечето (болшинството) граждани.
- създават своя среда за възпроизводство, благоприятна за живот и развитие на партиите, а умъртвяваща всяка гражданска инициатива, проява или обединение.
- те присвояват власт и управление в държавата, като недопускат друга форма на гражданско представителство и нахално заемат цялото политическо пространство.
Тези констатции за партиите са направени и от политически изследователи на Германия и се очертават като тенденция в развитието на партиите.
Вече се знае, че партиите и партокрацията са вредни и опасни за обществото. Вижда се и се предусеща залезът на партиите като водещ фактор в живота и управлението на Демократичното общество. Партиите открито демонстрират своята неспособност и безпомощност в управлението и откровенно присвояват властта в угода на олигархически структури и мафиотски формирования. Те имитират деморатично представителство на „народа", а реално обслужват частно-лични интереси.
В криза ли е ПАРТОКРАЦИЯТА?
Партиите днес!
"АЛТЕРНАТИВАТА
ПАРТИЯ „ТРОЯНСКИ КОН”

Подчертано и доказано от практиката до сега, партиите са вредни за гражданите:
- те създават среда за уреждане на свои (партийни) хора в администрацията и раждат,
- генерират и отглеждат корупция.
- удовлетворяват интересите само на част от гражданите (съпартийците си и кръжащите около тях) обикновенно за сметка на останалите-мнозинството
- те са насилствена форма на организация, ограничени и подчинени на уставни и групови правила, които не съвпадат с интересите на повечето (болшинството) граждани.
- създават своя среда за възпроизводство, ]]> Българската държава index.php?itemid=40 Mon, 27 Mar 2006 21:16:06 +0000 ПАРТИИТЕ в МАТРИЦАТА index.php?itemid=22 ПАРТИИТЕ в МАТРИЦАТА на ПАРТОКРАТИЗМА

Гневната генерация има своето мненеие
В нашия политически живот непрестанно се премята понятието ДЕМОКРАЦИЯ, като се разбира ПАРТОкрация. Подмяната на едно понятие със значението и съдържанието на друго е удобно средство за демагогия и манипулация на Електората (масите, тълпата, народа). Така се изгражда скелета и се запълва с елементите на МАТРИЦАТА на подчинение и принуда. Значи ние изграждаме демократично общество, само че това може да стане само и единствено с избора на ПАРТИЯ - ръководител, която да го осъществи чрез програмата си, а това си е чиста форма на ПАРТОкрация, представяна ни като ДЕМОкрация. Щом управлението и осъществяването на една демократична програмата може да стане само чрез партийно ръководство и управление, то си е откровенна форма на ПАРТОКРАЦИЯ (ВЛАСТ на ПАРТИИТЕ). Това се утвърждава и от чл. 3 на новият Закон за политическите партии, обнародван в бр. 28/2005 г. от 1 март 2005 г.
Този извод е направен още през 2000 година, но си е актуален и днес. /МАТРИЦАТА, 2000 г./
"От държавния глава до последния партиен функционер, всички употребяват понятия като "обществен договор", " народен суверенитет", "върховенство на закона", "разделение на властите" и т.н., като влагат в тях съвършено невярно съдържание." /МИРОСЛАВ ЗЛАТЕВ (mzlatev@abv.bg)/
Както г-н М. Златев прави опит да внесе просветление в понятията, така тук се опитвам да осветя разбирането за ДЕМОКРАЦИЯ, ПАРТИЯ, ролята и значението им днес, както и произхода, развитието, възхода и залеза на партиите като инструмент за държавно управление.
Повод, причина за създаване на една партия, вече не е естествено идеологически инструмент за защита на социално-икономически интереси на обособена политически и икономически група от граждани, а е с цел участие в избори - властта, управление и богатството.
Партиите вече не са гражданско обединение от хора идеологически и програмно ориентирана към подобряване живота на всчички граждани. Те вече са средство за политическо домогване до властта и управлението на държавата с користни, лични или групови интереси с най-откровенни намерения и цели за грабеж. Това откровение проличава в нескритите апетити за РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ и УПРАВЛЕНИЕ на ПРЕДПРИСЪЕДИНИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ от ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, т.е с прилагането на административно-партийни хватки да се приберат и насочат към свои хора набеляазаните около 40 млд Евро. Но не и в интерес на развитието на цялото ни общество, а за обогатяването на ПАРТИЙНИТЕ си ЧЛЕНОВЕ и прилежащата към тях родова и приятелско-съученическа прослойка. Така както стана с ПРИВАТИЗАЦИЯТА на около 40-50 млда основни производствени средства(фабрики,заводи, промишлени предприятия), от които за обществото бе насочен едва милиард.
Това показва практиката на изминалите 15на години преход към.... Тук се колебая! Преход към какво и накъде?
Към Капитализъм? Та има ли такова "животно" днес? И може ли да се "пипне"?
Към Социално общество? Не е ли другото име на Социализма, от който панически бягаме?
Или към ПАЗАРНА ИКОНОМИКА? Да! може би, но с правила и модели на бандитска/партийна/ групировка, узорпирала властта и обществените икономически ресурси и лостове за собствено - групово облагодетелстване.
Констатациите направени от прокурорът на РБ - Никола Фолчев:
"Управляващите партии чрез промяна на законите и конюктурно нагаждане преразпределят власта между държавните органи съобразно свои интереси.
Зконодателството е неефективно, дава възможност за безкрайно отлагане на дела, неспазване на срокове и безотговорност на магистратит при прояви на корупция"
(...) "Приватизацията на държавната собственост доведе до приватизация на политическатъа власт.
През преход отслабената държава не може да осигури защита на магистратите.
От една страна са службите на закона и справедливостта,
а от дуга - неправомерното въздействие на олигарсите, на мръсните пари" (...)
много конкретно и точно определят вредата от партийно организирана държава.
Партиите днес са изродени вече до степен на частно-групови или еднолични формирования за задоволяване на тясно групови и личностни интереси.
Те дори се учредяват най-формално, просто за да могат да участват в "изборната" игра.
Както се вижда от историчерския преглед тук, развитието и борбите на обществото водено от партиите, винаги е обхващало кръг от абществено полезни цели, права и свободи, ползвани от цялото общество. Да, някога партийте са имали прогресивна роля и са изразявали интересите на своите избиратели (народа, граждани) Днес това е сведено дори до интереса на една единствена личност - в повечето случаи партиите носят, къде формално, къде неформално, името на своя "водач". Примери за това са НДСВ, Партията на Костов, На Волен Сидеров, на Луджев, На А. Мозер. Пинчев, С. Софиянски и .....
В своята немощ те не могат да излъчат достатъчно способни, опитни и подготвени за държавно управление свои кадри и се провалят непрестатнно, затъвайки в корупция и елементарна некомпетентност. Въпреки това, така настройват системата, че друг, освен член на партия, да не може да упражни своите умения, опит и квалификация за общото благо и да участва равнопоставено в тази "игра" - изборите.

Кольо Георгиев :Труд" - 11.04.05 пред Милена Бойчева
(...)"Партиите, които функционират сега, са страшно отдалечени от своите програмни манифести, когато са били създавани........... Сега, ако вземем стари партии като социалистическата или земеделската - те са тъй отдалечени от тези пориви, че са неузнаваеми. Впрочем те отлично съзнават това, но ни най-малко не се притесняват." (...)
" Партиите днес свеждат вричането пред народа до разбирането, че са предприятие, в което, ако си умен, гъвкав и ловък, ти ще съумееш да излъжеш, че работиш за хората-докато работиш все за себе си. Горчива оценка, но вярна........"
-------------
Партийната политика и дисциплина не позволява изявени нейни кадри да участват в управлението на държавата при кабинет от друга партия.
--------------

]]> Въведение index.php?itemid=22 Thu, 6 Oct 2005 03:24:00 +0000 Определения за партия index.php?itemid=21 Партията е група от единомислещи граждани, които имат за цел налагането на общи политически идеи".

[Райнер-Олаф Шултце; от: Политически речник] По-детайлирани са следните две определения:
"Партиите са свободни обединения на единомислещи граждани, които правят програмни предложения за решаването на политически проблеми и излъчват кандидати за парламентарни мандати и правителствени служби, за да могат да приложат в действителност своята програма след изборен успех."

[Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация, Бон, 1990]

"Партиите са обединения на граждани, които постоянно, или за по дълъг период от време (...) се стремят да оказват влияние върху формирането на политическите решения и участието на народа в този процес, като това зависи от действителните обстоятелства, особено големината и вътрешната организация, броя на членовете и тяхното представяне пред обществеността (...)."

[Немски партиен закон от 1967г., § 2 Абз.1]

В тези дефиниции вече се съдържат някои важни критерии, които са характерни за партиите. Не играе роля това, дали дадена организация се самоопределя като "партия". Идеологическата насоченост, съответно програмата също не е определяща за това, дали дадена организация представлява партия или не. Настоящият текст обобщава критериите:

Какво превръща дадена организация в партия?

Критерии

• Една партия трябва да оказва влияние върху формирането на политическата воля на народа. Тя се стреми към всеобщо политическо въздействие. Участието във формирането на политическата воля се характеризира с продължителност, както и с по-голяма сфера на въздействие. Не е достатъчно, когато дадено политическо обединение е дейно само в една ограничена сфера (...).

• Една партия трябва да има волята да участва редовно в политическото представяне на народа. По този начин тя се отличава от съюзите, които не носят политическа отговорност във всички области, или от гражданските инициативи, които оказват определено влияние по отделни проблеми, но не се стремят да заемат политически служби. Това обаче не трябва да означава, че партията непременно ще спечели мандат в парламента (...).

• Значимостта на дадена организация се определя както от нейния обем, така и от продължителността на нейното съществуване. Организация, която се сформира само заради избори, разполага с толкова малко партиен статус, с колкото разполага група, която се подчинява на организационния апарат на дадено друго обединение.

• Партията представлява обединение на граждани. Принципът на индивидуалното членство трябва да осуети евентуалната подчиненост на партията на даден съюз. Броя на членовете не трябва да надвишава определена граница, за да се запазят сериозността на целите и изгледите за успех.

• Политическо обединение, което иска да бъде признато за партия, трябва да се представя в обществото. Предпоставките за една политическа партия не се изпълват, ако е налице страх от публичност и се работи в сянка.
[Уве Бакес/Екхард Йесе; от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, 1996]

Енциклопедично определение: "Партия"

[от латински pars, "част, посока"], общо едно обединение от хора с еднаква или подобна политическа, социална и идеологическа насоченост, с цел постигане на влияние в обществения живот. В този смисъл са съществували партии като повече или по-малко групови сформирования още в градовете-държави на Античността и в републикански Рим, както и по време на политическите и религиозни течения на 16 и 17 век.

Развитието на модерните партии като утвърдени структури като цяло е явление от 18 и 19 век, което е силно повлияно от английския политически живот, където през 18 век като относително утвърдени партии първоначално се образуват партиите на торите и вигите, които заемат твърда позиция по отношение на определени политически въпроси и се разграничават в държавното управление (двупартийна система). Още по-очертани партийни групи се създават по време на Американските борби за независимост и по време на Френската Революция, както и по време на немското конституционно движение (...).

Целта на дадена партия или група от сродни партии е да получи мнозинство в парламента (коалиционни партии, партия на мнозинството), и по този начин да се спечели решаващото политическо влияние; техните противници в парламента са участвалите в изборната борба опозиционни партии. Смяната на ролите на партиите е една от основните предпоставки за модерния конституционен живот, особено в парламентарната система. Там, където дадена партия има претенциите единствена да превъплъщава народната воля (като мнозинство или малцинство), или възприема себе си като елит, се стига до еднопартийна система (например при диктатура).
(...)
Въпреки, че партиите спадат към основните елементи на конституционния живот, в повечето държави те все още нямат конституционно-правово признание, тъй като депутатите са по конституция представители на народа, а не на определена партия. Едва в конституцията на Федерална Република Германия и отчасти в Англия те са формално конституционно признати.

Партийната типология се придържа към критериите организация, политически цели, структура на членската маса и политическа функция. Организационно-определени видове партии са например партии на влиятелни кръгове, кадрови и масови партии. За идеологическите, програмните и партиите по интереси политическите цели са типологично определящи, докато при народните и класовите партии това е структурата на членската маса. В зависимост от тяхната функционална роля в определени политически системи се определят държавните и демократични партии. В действителност често се срещат смесени видове партии. Това с особена сила се отнася за демократичните системи (...).

[от: Енциклопедия Bertelsmann Discovery 1997]

Социалистическото понятието за партия

В марксистко-ленинистката традиция партиите, или по-точно партията играе една съмсем различна роля, в сравнение с либерал-демократичните системи. Настоящият текст представя двете различни разбирания за партия и се опитва да открои съществените разлики. Да си припомним още веднъж най-важните елементи на партийното понятие в плуралистичните демокрации, така, както ги представихме по-горе.

Партийното понятие в либерал-демократичните системи

Интермедиарна система - понятие в либерал-демократичните системи

Схемата илюстрира един съвсем централен признак на партиите в либерал-демократичните системи: Партията свързва "народа" с политическата система, "държавата". Тази връзка протича в две посоки: От една страна партията представя интересите на гражданството и ги насочва към центъра, в който се вземат решенията, касаещи обществото. От друга страна тя информира гражданите за взетите от политическата система решения.
Задачата за осъществяването на връзката между общество и политическа система тя в никакъв случай не осъществява сама. В това така наречено интер-медиарно пространство съществуват множество други, партийно-независими политически организации и институции, като например съюзи, граждански инициативи, други политически партии и медии. Понятието за плурализъм изразява точно това.

От тези други посреднически организации и институции партиите се отличават с нещо много съществено: Те се стремят към пряко влияние във вземането на решения в политическата система в рамките на парламентите и другите държавни органи. За тази цел те участват в избори. Други организации, като например съюзите, също се опитват да участват пряко в намирането на решения; това участие обаче не е легитимирано от изборното поръчение на гражданина. От интермедиарните организации единствено партиите успяват в известна степен да навлезнат в сферата на "държавата".

Определение за партиите в либерал-демократичните системи би могло да бъде формулирано по следния начин:

Партията е обединение на граждани, което свързва обществеността с политическата система в рамките на плуралистичното общество. В този смисъл то играе роля на посредник. От тази позиция то въздейства върху решенията в политическата система и се стреми към такова участие. Подобно участие се легитимира от изборното поръчение на гражданина.

Партийното понятие в социалистическите системи

Партийното понятие в социалистическите системи

Един от най-важните и съществени аспекти, който внася яснота в схемата, се състои в това, че комунистическата партия навлиза в сферата на "държавата" и "народа" и завзема цялото пространство. Партията не е елемент от интермедиарната система между гражданите и политическата ситема, а самата тя представлява тази система. Партията не представлява интересите на населението, а вместо това налага своите собствени интереси в политическата система. В следствие на това партията не е посредник между обществото и политическата система в смисъла, изложен по-горе.

Освен това броя на "актьорите" в двете схеми е различно голям. Тук не съществуват граждански инициативи, съюзи или медии, а само една партия. Ситуацията изглежда по следния начин: В социалистическите държави не съществуват граждански инициативи. Комунистическата партия разполага с конституционно-правово гарантиран монопол над властта, който изключва съществуването на други автономни партии. Изборите в социалистическите държави не са свободни избори в либерално-демократичния смисъл, при които избирателите могат да избират между алтернативи. По този начин ролята на партията в крайна сметка не се легитимира със заръката на избирателя. Вместо това тя обосновава позицията си най-вече чрез марксистко-ленинистката идеология.

Съюзите и медиите, за разлика от либерално-демократичните системи, не са партийно-независими автономни актьори. Доминиращи са партиите, а съюзите и медиите като цяло са допълващи елементи в налагането на партийната политика. По този начин например проф-съюзите служат като цяло за това, да мобилизират и дисциплинират всички работници в името на изпълнението на поставените от партията стопански планове. Заемането на важни постове в рамките на проф-съюза протича чрез партията. По правило проф-съюзни членове са същевременно и важни партийни функционери. Това, което с особена сила се отнася за проф-съюзите, може да се прехвърли и върху други сфери от обществото. Партията упражнява изцяло въздействие върху назначенията на постове във всички области на обществото. Медиите също не са действително автономни институции. Те трябва да възпитават населението в духа на партията и биват контролирани и управлявани от нея. Те са подложени на цензура и играят допълваща роля в осъществяването на партийните цели.

Водещата роля на партията

Партийното учение на Ленин гласи, че социалистическата революция и утвърждаването на социализма трябва да се осъществят под ръководството на комунистическата партия. Само тя притежава най-добре развитото съзнание и правилните възгледи за съответните успехи на общественото развитие. Водещата роля на комунистическата партия, която се простира във всички сфери на политичесия и обществен живот, произтича от нейния осъзнат монопол.

Друг, четвърти аспект, който се набива на очи и е от огромно значение, засяга "размера" на партията: Политическата система изцяло се управлява от партиите. За разлика от политическите партии в западните демокрации, при които тези организации навлизат само в политическата система, партията в социалистическите системи оказва влияние върху сформирането на политическата воля и въздейства върху решения в политическата система; тя доминира много повече в процесите на вземане на решения в рамките на политическата система както персонално, така и относно конкретното съдържание. По този начин партията много повече навлиза в обществените сфери. Това води до ръководната и контролна роля на комунистическата партия в сфери, които се квалифицират като обществени. Нейното влияние не се ограничава само в стопанската сфера, а се простира и до личния живот на хората.
[ Ленин]

Ленин - вождът и идеологът на пролетарската революция в Русия

Демократичен централизъм
Определеният от демократичен централизъм е основополагащият организационен принцип на комунистическата партия, и принадлежи към най-важните съставни части на статута на всички марксистко-ленинистки партии. Той обхваща следните елементи:

• Избираемост на всички ръководни органи на партията от долу на горе;
редовен отчет на партийните органи пред партийните
• организации и по-висше стоящите органи;
• строга партийна дисциплина и подчиненост на малцинството спрямо мнозинството; забрана за сформирането на фракции и групи;
• непременна обвързаност на решенията на висшите органи спрямо нисшестоящите органи.

На практика доминират двата централистични елемента, които легитимират концентрацията на власт в ръцете на партийния секретариат и полит-бюро.
На основата на демократичния елемент на избора от долу на горе се избира партийното ръководство, но кандидатурите се нуждаят от потвържденито на висшестоящите партийни инстанции. Вторият демократичен признак, задължението за отчет, служи по-скоро за предаването на указания или пропаганда като контрол и коректура в посока от долу на горе.

Как може на този фон да се определи понятието за комунистическата партия? Следващата дефиниция се опитва да обобщи най-важните признаци:

Комунистическата партия в социалистическите системи е едно обединение на граждани, което управлява и ръководи цялото общество. Тази водеща роля партията обосновава с марксистко-ленинистката идеология. ]]> Определение index.php?itemid=21 Thu, 6 Oct 2005 03:23:19 +0000 Развитие на партиите index.php?itemid=20 Стадии в развитието на партиите в Европа
Кратък опит за обща представа в развитието на партиите в Европа от 18 век.
Описани са различните стадии на партийно развитие, като е представен съответният за етапа репрезентативен вид партия. Вид партия
Партии на елита
Старата политическа класа на базата на класата на собствениците и богатите
(до около 1918)
Масови партии
на базата на остри класови конфликти
(1918-1960)
Народни партии
при разпадането на стария лагер
(1960-1980)
Профи-партии
(Партии на професионалните политици) при създаването на много нови среди, с тенденции към оформянето на нова политическа класа
(от 1980)

Репрезентационна идея
"trustee" без мандат
(притежател на свободен мандат, който взема решения на основата на собствените си убеждения)
Делегиращ
(агент на своите избиратели, който следва техните инструкции)
Свободен представител
(доведено лице без непременно да бъде избрано)
Висш представител,
който с подсилена отговорност (= ориентация към потребностите и изискванията на избирателите) компенсира в демокрацията на гласовете)

Основни цели на партиите
Осигуряване на привилегии чрез власт или отстраняване на привилегии чрез противовласт
Борба за налагането на алтернативни обществени концепции
Налагане на фрагментиращи политически решения
Налагане на фрагментиращи политически решения

Квалификация на елита
Приписване на статут на базата на класата на собствениците и заможните
Идеологически обоснована програма; харизма
Компетентност в ограничени политически пространства
Предприемачи с държавна защита срещу рискове

Членски структури
Партии на групировки; само при противниковите партии - наченки на масови партии (работническо движение)
Мобилизирани масови партии; контролирано от долу ръководство
Лидерството започва да измества контрола в партията от долу; контрола се концентрира върху държавни институции и медии
Отговорност, вместо мандат за все по-подсигурени във времето представители, които не са под постоянната заплаха от разпускане на парламента

Изборни борби
Не от най-голяма важност и без големи разходи на средства и труд
Материални битки, разходи на труд
Медийни, материални битки, разходи на труд и капитал
Професионални кампании, разход на капитал; активистите остават без функции

Финансиране
Собствен капитал и патронаж от страна на заинтересовани
Членски вноски
Държавна субвенция и дарения
Премахване на държавното финансиране плюс офанзивен fundraising; нарастване на корупцията в обществения сектор

Отношение към медиите
Контакти между групировки
Агитация в собствено-партийни комуникационни мрежи и медии на посреднически организации
Пенетрация на обществено-правовите медии
Комерсиални връзки с частни и обществени медии с растящо дерегулиране

[от: Клаус фон Бейме, Функционен прелом на партиите в развитието им от масови членски партии към партии на професионалните политици, в: O. Габриел, Партийна демокрация в Германия, Бон 1997]]]> Развитие index.php?itemid=20 Thu, 6 Oct 2005 03:22:40 +0000 Функции на партиите index.php?itemid=19 Утвърденото разбиране е че модерна демокрация без партии, които в много отношения посредничат между гражданите и конституционните органи, е немислима.

Дали това е така?

Как точно изглежда това посредничество?

Какви функции поемат партиите като част от интер-медиарната система в рамките на политическата система?

Следната схема и текста към нея обобщават основните функции на партиите:

Схема на основните функции на партиите

Персонално рекрутиране: Партиите избират личности и ги представят пред избирателите за заемане на политическите постове.

Изразяване на интереси: Партиите формулират обществените очаквания и изискванията на обществените групи и сили към политическата система.

Програмна функция: Партиите интегрират различни интереси в една обща представа за политика, в една политическа програма, за която търсят подкрепа и мнозинство.

Представителна функция: Партиите представляват връзката между гражданите и политическата система, те правят възможно успешното политическо участие на отделните граждани и групи.

Легитимна функция: Представлявайки връзката между граждани, обществени групи и политическата система, партиите допринасят за утвърждаването на политическия строй в гражданското съзнание и в обществените сили.
---------------------------------------------------------------------
[Бернхард Сутор; от: Политика. Студия за политическото образование, Падеборн 1994]
---------------------------------------------------------------------
Партиите между "държава" и "народ"
Партиите не са единствените актьори в интер-медиарната система. Те поделят задачата за разпространяването на интересите и сформирането на политическата воля със съюзите, гражданските инициативи и социалните движения, както и с медиите, като последните не играят само пасивна посредническа роля, а са много повече (...) »посредник и фактор« в комуникационния процес. Но само за партиите е привична »свойствената двойна роля«, легитимирана чрез избори, не само като другите посреднически органи да доближават »мнения и интереси от народа към държавата, но и да ги насочват навътре в нея, като образуват в конституционните държавни органи общата политическа воля. (...) По този начин те решават пораждащия се във всички плуралистично-репрезентативни демокрации проблем на посредничеството между съществуващите обществени разногласия и държавното единство. Този специфичен правово-конституционен смесен статус от свобода и обвързаност, който определя ранга на партиите като конституционни органи в тяхното разграничаване от държавните органи, трябва да осуетява това, те да се отдалечават твърде много от сферата на институционалната държавност, да загубят своите обществени корени, да спечелят независимост на своето ръководство от членовете и да загубят обратната връзка с общественото разнообразие от мнения и интереси«.

Партиите са тези, които трябва да поддържат "процеса на политическа комуникация" между държавните органи и обществеността, между "народната воля" и "държавната воля", като на дебат не е поставено само това, "дали те принадлежат към обществото или държавата, а само въпроса, в каква степен те могат да бъдат интегрирани и в двете посоки". Както никой друг участник в политическия процес, на партиите е отредена една особена комуникативна функция.
---------------------------------------------------------------------
[от: Улрих Сарчинели: Партии и политическо посредничество: От партии до медийна демокрация?; в: Политическо посредничество и демокрация в медийното общество, Бон 1998]
---------------------------------------------------------------------

Въпреки, че цялата власт при парламентарната демокрация произхожда от народа, се налага уточнението, че народът може да упражнява власт само организирано. Репрезентативната система се нуждае от партии като посредници между населението и управлението. Те вече са неотменна съставна част на модерната демокрация, която дори се определя като "партийна демокрация". Срещу това е насочена проблематичната формула на "партийната държава", според която партиите монополизират вземането на политически решения. Доказателство за това, че това не е достатъчно да опише действителността, е погледа към не-партийните участници в политическия процес (медии, граждански инициативи и съюзи по интереси) и институционалната сфера (обществена администрация, юрисдикция), които малко или повече са лишени от партийно влияние.
Въпреки това понятието за "партийната демокрация" съдържа елементи на критика, чието основание не може да бъде оспорено: То цели да изрази тенденциите в "утвърдените" политически партии, чието поведение като обществено действащи организации е подобно на органите на властта. То изразява и тяхната склонност да навлизат във всички жизнени сфери (комуни, администрации, обществено-правови, радио- и телевизионни структури) и централизирано да намират място и във федерални държавни структури.

Формирането на политическата воля протича преди всичко чрез партиите. Те вземат най-важните политически решения и способстват за политическата ориентация на гражданите. Политическите процеси при вземането на решения се повлияват преди всичко от участието на партиите.

Според принципа на народния суверенитет, партиите представят своите кандидати на обществеността преди изборите. Преди имащите право на глас да определят състава на състоящия се от партийни членове парламент, се е състоял един "предварителен избор". Той е неизбежен, защото гражданите иначе не биха имали възможността да направят стойностен избор между партии и личности. По този начин партиите служат за подготовката на изборите.

"Стоката" на дадена партия е политическата програма, която предлага на избирателите. Съответните партийни програми осъществяват предимно следните две основни функции: От една страна те трябва да представят интересите на населението (партиите като "глас" на народа), от друга страна към задачите на партийните програми спада и влиянието върху формирането на политическата воля (партиите като "оформители" на народната воля).

Партиите служат за подбора на политическо ръководство. Тези, които са политически отговорни в днешно време принадлежат към дадена партия. Партийно независимата личност вече почти не играе роля в политическия живот.

Партиите, които назначават правителството, трябва да ръководят политически държавата. Заедно със своите членове те притежават водещите позиции. Техните възможности, да "мажоризират" малцинството са дотолкова ограничени, доколкото управляващата партия притежава само един мандат ограничен във времето. Партиите, които са в опозиция, виждат своята роля в това, да критикуват управлението, да го контролират и да предлагат алтернативи, за да може възможно най-бързо да се осъществи смяна.

Партиите обвързват, избират и изразяват интересите в различни посоки. Не е възможно да бъдат представени всички предпоставки. Партиите трябва да се опитат да създадат баланс между обществените групи, за да изострят съществуващите конфликти.

Теория на демокрацията и партиите:

Това, че във всяко общество съществуват различни мнения, потребности и социални конфликти, се показва от ежедневния опит, идеята за единна народна воля и съответно общо благо остава от друга страна една фикс-идея. В много по-голяма степен обществената действителност е белязана от противоречиви интереси, при които не рядко се стига до сблъсък. За да се изгладят по мирен начин съществуващите конфликти, е необходимо формирането на политическата воля да протича в открит процес на противопоставяне на различните групови интереси, като е необходим минимум на общо убеждение ("Конкурентна теория на демокрацията"). Партиите представят различни интереси и работят съвместно с различни групи по интереси. Едва, когато противоречивите интереси намерят израз и партиите взаимно си признават правото на представяне на тези интереси ("Съгласуваност и принципност"), се отваря пътя за справедливо решаване на конфликтите и за намирането на компромиси. Разбира се, при това трябва да е гарантирана партийната свобода. Това означава, че създаването на политически партии е свободно по своя характер; гражданите притежават правото да участват в партии и това участие е свободно. Партийната свобода включва и това, че никой не може да бъде принуждаван да се присъединява към дадена партия или против волята си да става нейн член. Потвърждението на партийното многообразие е израз на конкурентната теория на демокрацията, която отговаря на западното разбиране за демокрация.

Жан Жак Русо

Тези, които изхождат от ориентираната към концепцията на френския философ Жан Жак Русо теория на демокрацията ("идентична" теория на демокрацията) за хомогенност на народната воля, приемат максимата, че демокрацията означава идентичност на управляващи и управлявани. В този случай партиите не могат да бъдат разглеждани като легитимни, защото те подправят вече веднъж признатата за правилна обща народна воля. Отклонения от установената и задължителна обща воля не се толерират.

Партии и съюзи:
Посредниците при вземането на политически решения

Отношението между избиратели и избирани не може да се определи така, сякаш отделният гражданин просто е отдал своя глас, и е оставил всичко останало в ръцете на избрания от него представител. Един поглед върху политическото ежедневие в западните демокрации ще убеди всеки, че подобна характеристика съвсем не е подходяща за ролята на избирателя. Политическото участие на отделните граждани е много по-голямо, като се вземат предвид партиите и съюзите, гражданските инициативи и социалните движения, в които всеки може да участва. Така в работния и стопански ритъм на модерното индустриално общество и в политиката, организирани групи са решаващо средство в освобождаването на отделния човек от неговата безпомощност и безсилие спрямо господстващите отношения, и превръщането му в деен и активен член в едно сложно общество. Партии и съюзи, граждански инициативи и социални движения се стремят да влияят върху държавната политика в смисъла на представяните от тях убеждения и интереси директно или с въздействие върху общественото мнение, да представят пред правителства и парламенти своите грижи и дори да отнемат функции на държавни служби и да осъществят задачите по свой сценарий.

[от: Валдемар Бесон/Готхард Яспер, Моделът на модерната демокрация. Основни елементи на свободното държавно устройство, Бон 1990]
---------------------------------------------------------------------
Вътрешно-партийна демокрация [
Партиите] трябва (...) да притежават устави и програми, да се поделят в съюзи по области (...) и да провеждат редовно избори. Членските събрания и избираното най-малко на всеки две години ръководство спадат на всички организационни нива към необходимите органи на партиите (...). Партийният закон подчертава участието на членовете във формирането на партийната позиция, като се набляга и на защитата на вътрешно-партийните малцинства. "Правото на предложения" трябва да бъде така устроено, "че да се гарантира демократичното формиране на позиция" (...).

Вътрешно-партийната демокрация е необходима, за да повиши тежестта на политически-ангажираните граждани в дадена партия. Демократичната държава не може да бъде управлявана от партии с не-демократична структура (например "ръководен принцип" или "демократичен централизъм"). Без оглед на всички законови предписания възможностите за влияние на обикновения партиен член са относително ограничени. Това се дължи на безучастността и равнодушието на много партийни членове, на склонността на партийната бюрокрация да се изолира от базата, и в крайна сметка и на неотменния натиск на модерната демокрация и голямата партийна демокрация, която всъщност се нуждае от решително ръководство и бързи решения (...).

Подсилване на базата

За да се реагира на огромната партийна апатия, партиите предприеха в последните години множество мерки за подсилване на правата на участие на партийните членове. Демократичните партии се намират в процес на реформация, чийто край е необозрим. Като средство на преодоляване на пропастта между партийно ръководство и база, се определя предварителният избор. Всички засегнати от персонално или обективно решение (избор на партиен водач, представяне на кандидатури) партийни членове трябва да имат правото на глас. По този начин запитвания от страна на членовете могат да допринесат за това, да се приключат вътрешно-партийни спорове по определени теми. Други усилия са насочени към отварянето на партиите към симпатизанти, които се въздържат от формално членство (...).

Вътрешно-партийната демокрация означава още, че отделните вътрешно-партийни групи трябва публично да разрешават споровете помежду си. До голяма степен в партиите (а и сред избирателите) е разпространено вярването, че откритото представяне на вътрешно-партийни конфликти би било доказателство за слабости, недостоверност и липса на единодушие в партиите. Партия, която не потулва различията в отделните мнения, често се приема за "раздробена" и "неединна". В определени случаи това може действително да е така, в случаи, когато различните позиции са твърде далеч една от друга, ограничават енергията на политиците и вътрешните противоречия вземат връх над програмните идеи на партията. Но вътрешно-партийните различия водят до политическа дискусия. Това може да е и признак за сила и динамика, в случаите, когато партията ги признава, а не застава само на предпочитаната основа за "затвореност".
---------------------------------------------------------------------
[Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997]
---------------------------------------------------------------------]]> Функции index.php?itemid=19 Thu, 6 Oct 2005 03:22:11 +0000 Видове партии index.php?itemid=18 Какви видове партии съществуват?

"Типологиите никога не обхващат цялото многообразие на действителността. Изхождайки от множество признаци, те много повече наблягат на това, което улеснява възприемането на характерните общи черти или разлики на партиите. Те от своя страна се подлагат по ред признаци на класификации, от които се утвърждават най-важните."

[Уве Бакес/Екхард Йесе; от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация; Бон, 1996] Основни критерии за класификация

» степен на организация
Избирателна партия
Членска партия
» сфера на политическо влияние
Народна партия
Партия по интереси
» отношение към политическата система
Утвърждаващи системата партии
Отричащи системата партии
» функцията в политическата система
Управленска партия
Опозиционна партия

Според степента на организация:
» Избирателна партия: При първоначалното възникване на партиите, те притежават малко членове. Почетни граждани се обединяват неангажиращо и често упражняват въздействие от службите, които заемат (партии на влиятелни кръгове). В днешно време по-скоро става дума за избирателни партии. С това се има предвид това, че броя на избирателите в сравнение с членовете е неотносително висок. Обвързаността към партия в повечето случаи е рядко изразена.
» Членска партия: За разлика от гражданските партии, които в чести случаи се сформират от парламентарни фракции, партиите на работниците разполагат достатъчно рано с твърдо установен и добре организиран партиен апарат и притежават относително по-голям дял членове (масова партия). Членската партия, според израза, който се наложи в днешно време, показва значително по-голяма степен на организация. По този начин голяма част от нейните разходи се покриват от членските вноски.

Според сферата на политическото влияние:
» Партии по интереси: Те са подчинени на интересите на една строго определена (например социална, конфесионална, регионална) група и не нямат претенцията, да са в еднаква степен избираеми от всички групи сред населението. Партийната програма тук е много силно изразена. Един вид партия по интереси представлява и класовата партия.
» Народна партия: Тя се опитва да вземе под внимание интересите и потребностите на всички групи сред населението, не обхваща определени слоеве сред населението, а интегрира възможно най-много граждани. Това естествено не означава, че народната партия не поставя акценти в структурата на членовете и избирателите. Идеологическите възгледи играят второстепенна роля за програмата на една народна партия

Дефиниция: Народна партия
Съвременните Народни партии са партии с широк социален спектър (избиратели, членове), които в тази връзка могат да отразяват различни акценти (...), с плуралистична организационна структура, което се изразява особено силно в съществуването на така наречените партийни "крила" и в силно изразеното присъствие на щатни сътрудници. Народните партии притежават определена, независимо от това, че е разнородна и не съвсем конкретна, идеологична ориентираност, развиват една обстойна програмна позиция и преследват преди всичко приоритетната стратегическа цел, да спечелят толкова много гласове, че да могат да образуват правителство, по възможност сами. (...)
Народните партии се определят като партии, които принципно могат да се избират от всички, които не преследват насочени срещу системата цели и сътветно не използват подобни средства. Техният стремеж е налагането на политика, ориентирана към общото благо, която е насочена към едно изравняване, към компромис между интересите на различните обществени групи и слоеве. [...]

Народните партии са израз на едно плуралистично-демократично, "отворено" общество, в което е на лице както изравняване, така и диференциране на условията на работа и живот, така, че да е възможно спечелването на подкрепата на широки слоеве от населението, защото пред тях не стоят непреодолими идеологични бариери и интереси.
------------------------------------------
[от: Петер Хаунгс, Партийна демокрация във Федерална Република Германия, Берлин 1980; цитати от: Информации за поритическо образование 207, Бон 1997]
------------------------------------------
Критиците на типа Народна партия (...) акцентират върху това, че се поощрява прикриването на съотношението на властта: В действителност според критиците основните конфликти в политическия строй, който почива върху частната собственост на средствата за производство, продължават да съществуват. Определението "Народна партия" по същество е едно противоречие само по себе си, защото една партия не може да представлява целия народ. Идеологията на "Народната партия" според критиците се отказва от това, да мобилизира реалния интерес на широки слоеве от населението, задоволява се много повече с некритични рекламни кампании и отдава значение на персонализирането. Прагматизъм, лишен от теория води до безпринципност и празни формули. Тези, които пропагандират Народните партии, се приспособяват към статуса quo и нямат амбицията за цялостно пресътворяване на обществото.

Привържениците на Народните партии (...) приемат това като необходимо последствие в едно социално неполяризирано общество: Отношението между партиите в една демокрация (...) не трябва да е враждебно. Ако дадена партия цели да спечели колкото може повече избиратели, трябва така да изгради програмната си позиция, че да е в състояние да спечели и убеди и настоящи привърженици на други партии. Със сигурност възникват проблеми, когато конкуренцията между партиите се ограничава при изборите в един народен представител (...). Тези, които се стремят към "кристално ясни" алтернативи, пропускат да отчетат, че избирателите биха могли да отхвърлят подобни концепции. Ясен израз на това е масовия, както и постоянен неуспех на партиите, които съзнателно не се определят като Народни партии.

Според обществено-политическите цели:
» Националистически партии: Отхвърляйки демократичните правила, те проповядват идеята за националистическото благо, което често се свързва с една мъглява народностна идеология и расистки представи. Причините за "болнавостта на света" се виждат в либерализма и комунизма.
» Консервативни партии: Те се стремят към това, да запазят "съхраненото" или съответно да го възстановят. По тези причини те са скептично настроени спрямо новостите и промените, но наблягат на това, че традиционните принципи не могат трайно да се наложат без сериозни реформи.
» Либерални партии: Те се основават на правата на свобода на индивида и наблягат на цялостта на правовата държава. Отхвърля се превръщането в обществена собственост на средствата на производство.
» Социал-демократически партии: Те се стремят към социална справедливост и почиващ на социално равенство между хората политически строй, и се ангажират предимно с икономически по-слабите.
» Комунистически партии: Независимо от (евентуалното отрицателно) мнение на мнозинството сред населението, те се превъплъщават във водещата си политическа роля на "авангард" на обществения напредък и пропагандират диктатурата на пролетариата.
----------------------------
[Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997]
-----------------------------
]]> Видове партии index.php?itemid=18 Thu, 6 Oct 2005 03:21:34 +0000 Партийните системи index.php?itemid=17 Настоящият текст прави опит като начало да изясни понятието за партийна система:

Към понятието за партийна система
Да се говори за партии (от латински: pars = част) има само тогава смисъл, когато те стават дейни в рамките на система от конкурентни партии. Ако една партия монополизира формирането на политическата воля, или ако съществува единствено една партия, липсва каквато и да е конкуренция. По този начин еднопартийната система е в основата си сама по себе си противоречива.

Обикновено е прието разграничаването между двупартийна и многопартийна партийна системи. Една двупартийна партийна система не означава, че съществуват само две партии; има се предвид, че другите партии не играят никаква, или съвсем малка роля във формирането на правителството или упражняването на опозиция. Дали в дадена държава ще се оформи двупартийна или многопартийна система, зависи от традиционни, институционални, социо-културни и конфесионални дадености. По този начин като цяло една по-малко хомогенна социална структура и пропорционалното избирателно право облагодетелстват възникването на многопартийна партийна система.

Двупартийната партийна система може да бъде разглеждана по-скоро като "конкурентна система", докато многопартийната система като "конкордантна система". В една "конкурентна система" (като например във Великобритания) доминира "множественото правило", в "конкордантната система" (като например в Швейцария) при вземането на решения се има предвид цялото разнообразие от интереси, или съответното малцинство не се мажоризира.
--------------------------------------------------
[Уве Бакес/Екхард Йесе; от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, 1996]
--------------------------------------------------
Този кратък текст ни убеждава, че на водещият въпрос на този Основен курс - "Как изглеждат партийните системи?" - не може да бъде отговорено общо, защото партийните системи изглеждат навсякъде различно!

Следната схема представя фактори, които са особено важни за оформянето на партийните системи:

Тъй като не е възможно общо анализиране на партийните системи, се налага да вземем като примери партийни системи от отделни държави. Подбрали сме две партийни системи, които трябва да пояснят широкия спектър от различни системи. С примерите от Великобритания и Съединените Щати се занимаваме с парламентарна и президиална система:

[Основни информации за различни типове демокрация, за парламентарна и президиална система ще намерите в тематичен комплекс Демокрация - просто щракнете в края на тази страница върху линк Демокрация]

Партии във Великобритания

парламентарна демокрация:
Правителството се назначава от парламента и е отговорно пред него; няма разделяне на законодателна и изпълнителна власт

президиална система:
Президентът се избира от народа; изпълнителната и законодателна власти са разделени
Докато Великобритания се счита за прототип на парламентарната демокрация, политическата система на САЩ се определя като президиална демокрация par excellence. В този смисъл разглеждането на двете системи покрива един широк спектър на въпроса, какви партийни системи съществуват. Едно обстойно разглеждане на този въпрос би могло да обхване и конкордантните системи, като например в Швейцария, или многопартийните системи

Партии в САЩ

парламентарна демокрация:
Управлението се определя от парламента и е отговорно пред него; няма разделяне на законодателна и изпълнителна власт

президиална система:
Президентът се избира от народа; разделяне на законодателна и изпълнителна власт

Докато като цяло Великобритания се разглежда като прототип на парламентарна демокрация, политическата система на САЩ се определя като президиална демокрация par excellence. Разглеждането на тези две системи покрива широк спектър от това, което действително съществува като партийни системи. Пълен преглед на това би могъл да включва и разглеждането на конкордантната система на Швейцария или многопартийните системи.

]]> Партийни системи index.php?itemid=17 Thu, 6 Oct 2005 03:19:18 +0000 Проблеми на партийната демокрация index.php?itemid=16 Какви проблеми има партийната демокрация?

Партиите са важни...
Партиите - както вече установихме във всички досегашни курсове - са неделима част от модерната демокрация. Съществуват дори и мнения, че модерната демокрация е възможна само като партийна демокрация. Като основни посредници между "народа" и "държавата" те са неделима част от демокрацията, въпреки, че те в никакъв случай не изпълняват тази роля сами, а заедно със съюзи, граждански инициативи и преди всичко са тясно свързани с медиите,

...но нежелани!
Въпреки това често партиите са нежелани. Когато гражданите биват допитвани за тяхното доверие в политическите институции на страната, партиите намират своето място в долната част на скалата на доверието. Става дума за "антипартиен афект" и за "партийна апатия". Какво се крие зад тези понятия и къде са причините за често слабото признание на партиите, това е темата на този курс.

Настоящият текст засяга някои от проблемите, които се разглеждат в рамките на този курс, и стига до заключението, че не се очертават алтернативи на партийната демокрация, което не означава, че голяма част от нещата не подлежат на промени. В края на страницата ще намерите

Кои са най-важните точки в критиката спрямо партиите?

Служебен патронаж

Броят на постъпилите в партии (във ФРГ) през седемдесетте години значително нарастна и при по-дълбоко разглеждане е все още на високо ниво. Повечето членове нямат определени предимства или облаги поради своето членство. Много от тях жертват от времето си, понякога и от трудовите си сили или финансови средства, за да се постигнат правилните според тях политически цели. В не малко случаи обаче постъпването в партия става по сметка. В държава като Федерална Република Германия силните партии дават само веднъж високите постове на свои членове. При това винаги съществува опасността, обществените административни постове да не се дават според способностите и заслугите, а според партийната книжка (служебен патронаж). Политологът от Фрайбург Вилхелм Хенис отбелязва:

"Намирам за не твърде достоен факта, че квалифициран педагог може да улесни пътя си до поста училищен директор в случай, че притежава партийна книжка. Свободното общество почива не на последно място на разликите, различията, разнообразието. Демократичната партийна държава е в опасност, когато в съзнанието на своите граждани е приемана като съюз и система от карирери. Демократичните партии, неотменния механизъм на волята на гражданите, най-малко ще имат полза от всичко това."

Служебният патронаж може да се превърне в голям недостатък за партийната демокрация. Ако сериозно се вземе под внимание член 33, алинея 2 на конституцията, който постановява, че всеки германец има еднакъв достъп до всеки обществен пост независимо от неговите склонности, способности и специализация, то тогава партиите (в свой собствен интерес) не би трябвало да затварят очи пред очевидните факти. Съществуват и самокритични гласове, които в никакъв случай не могат с лекота да премахнат свързаната с антипартийните настроения апатия, и които са готови да признаят, че протекцията на партийни членове е излязла извън контрол. Това естествено не трябва да означава, че партиен член, който кандидатства за обществен пост трябва задължително да бъде възприеман от началото като "ловец на постове". Особени "политически служители" (например държавни секретари и други висши министерски служители) принадлежат по естествен начин към партиите, защото техните политически възгледи, които упражняват на основата на своето влияние, трябва да се покриват с тези на управлението. Поради това те винаги могат да бъдат изпратени обратно в позицията на чакащите.
-------------------------------------
[Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997]
-----------------------------------

Олигархични тенденции --

Често се критикува, че партиите твърде много са се отдалечили от базата, от избирателите. Дистанцията между високо поставените професионални политици във всички партии и "обикновените хора" е твърде голяма, живото общуване между тях вече не е възможно. Проблемът на дистанцията засяга и обикновените партийни членове. Дори и те - според критиците - нямат живата връзка с най-високо поставените политици. Настоящият текст тематизира този проблем изхождайки от понятието за олигархията.
Предпоставки Понятието "Партийна апатия" обобщава конкретно различните критични точки спрямо политическите партии. Често се твърди, че паритите сами са виновни за това. Но не би ли било възможно да съществуват и други причини?

Още през 1911 Робърт Мишелс доказва в една класическа творба на партийното изследване "железния закон на олигархията". Мишелс изхожда от това, че всяка организация неизбежно създава водещ слой, без да е в състояние ефективно и постоянно да го контролира. Естествено необходимостта на висшите функционери, информационното предимство на партийния елит и все по-концентриращата се в себе си специализация на политиката водят до определено самоутвърждаване на партийния апарат. Във всеки случай си струва да се провери дали, и доколко вътрешно партийният процес на формиране на политическата воля протича в посока от горе на долу. Натрупването на власт в партийните постове представлява трудно преодолим проблем за всяка голяма партия (...). Подобряването на вътрешно-партийната обмяна на мнения е точно толкова необходимо, колкото и по-силното мобилизиране на членовете.

Олигархическите тенденции в големите демократични партии до определена степен са последици от недостатъчната готовност за участие от страна на гражданското общество. Само една малка част от избирателите и симпатизантите на дадена партия са готови да станат нейни членове (...).

Би било погрешно да се счита, че демократичните партии няма да приемат острата критика и нарастващата сред населението партийна апатия, която се отразява преди всичко в загубата на гласове, спадащия брой на членовете и ясно намаляващия интерес сред младото поколение, като повод за вътрешно-организационни реформи. Народните партии не са останали бездейни в това отношение (...). На дискусия са подложени мерките, които се взимат по отношение на реформите, като например въвеждането на мерки за ограничаване на служебния период и премахването на служебната кумулация, разширяването на възможностите за участие на партийни симпатизанти без формално членство, по-голямо внимание насочено към жените и младежите по време на партийни конференции и колегии.
-----------------------------------
[Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997]
-----------------------------------
Проблема на недостатъчната репрезентативност и оттам на легитимацията
Често се изразява критиката, че партиите, на фона на властта която упражняват, не са достатъчно легитимирани. Населението не е представено в партиите равномерно, така по този начин съществуват изкривявания по отношение на дела на жените сред партийните членове. С тази проблемна сфера се занимава настоящия текст. Съществените аргументи, които говорят за криза в легитимацията на партиите, са изброени във втори текст.
Един от признаците за проблеми с легитимацията на партиите беше нарастването на конкурентни организации за политически обединения в много демокрации от началото на 70-те години. С гражданските инициативи и тяхното отношение спрямо партиите в примера Германия се занимава специален текст

Членство
Партийната демокрация почива върху партийно-политическия ангажимент на гражданите. Но тук се откроява и факта, че социалния състав на партийните членове не отговаря на средния слой на населението. По този начин във всички партии (...) мъжете и жените са непропорционално представени. Тази картина се стеснява още повече в полза на определени групи, когато се прави разлика според формалното членство и активната политическа дейност. В състава на членовете преобладава по-високата средна класа (...).

Проблема на липсващата презентация на социалния състав на населението не трябва да се драматизира. Изхождайки от това, че народните партии трябва да се съобразяват със своите избиратели, гледните точки и интересите на една партия не се определят изключително и единствено от социалната позиция на нейните членове.

Криза на легитимацията
Дискусия (...) се води около въпроса, дали населението разглежда партиите като признати представители на интересите и трайно налага (легитимира) партийната демокрация в съзнанието на населението.

Една част от критиците (...) вижда опасността в сериозната липса на легитимация на партиите: Кризисността на капиталистическата държава се проявява върху партийната система, нейната легитимационна основа е слабо развита. 95 процента от гражданите се дистанцират от партиите, а партийните членове в по-голямата им част извършват ограничени дейности. Чрез спонтанни стачки и преди всичко граждански инициативи, чиито участници не виждат достатъчно добре представени собствените си интереси, "утвърдената демокрация" се поставя все по-често под въпрос (...).

Други политолози (...) изхождат от това, че партиите и партийната система са "набити" в съзнанието на по-голямата част от населението и затова се радват на голяма степен на признание (...).
-----------------------------------
[Уве Бакес/Екхард Йесе, от: Информации за политическо образование 207, Партийна демокрация, Бон 1997]
-----------------------------------
Проблемът за легитимацията на партиите играе водеща роля в дискусията за "Партийната държава".

Изтощени партии?
Медийно господство
Често се изразява критиката, че партиите се огъват под влиянието на медиите. Вместо да действат осъзнато върху оформянето на политическата воля на народа, те се приспособяват спрямо медийното общество. Вместо да водят "реална" политика, те се концентрират върху "символична", удобна на медиите политика по смисъла на PR-кампании. Настоящият текст проследява полемично тази аргументационна връзка.
Властта на медиите се проявава и в изборните борби. На противоречието между очакванията и действителността в изборните борби е посветен допълнителен текст

Изтощени партии?
Колкото по-комплексно е обществото, толкова по-хетерогенен е и програмния фонд на партиите. В миналото на затворения лагер партиите се задоволяваха с три страници, за да формулират своите цели. Междувременно обаче партиите потъват в продължение на години в усамотение, за да може всяка подгрупа да открои своите собствени позиции и принос към общия манифест. Всичко това се проточва твърде дълго и протяжно, програмните устави стават все по-големи и скучни. В края на всички тези продължителни програмни дискусии в крайна сметка партиите дават отговори на въпроси от завчера. И тези отговори са изтощени, празни и без необходимата енергия.

Политиците си обещават успех само тогава, когато излизат на сцената динамично, жизнено и енергично. Програмните дискурси не съвпадат с поведението на медийното общество, което залага на персонализиране, картинност и напрежение. Програмните дискурси предлагат писания, абстракции, когато са добри: интелектуалност. Посланията са трайни във времето; но теле-обществото залага на разнообразието, на бързата и рязка смяна на ролите. И понеже всичко това е така, програмите вече не са особено определящи за стойностното и ценното (...). Това буквално лиши от "смисъл" партиите.

Там, където политическият смисъл вече не играе роля, не са необходими повече спорове. Така партиите преустановиха спора извън обичайното персонално съперничество. Вътрешнопартийните крила от тогава съвсем загубиха значението си, превърнаха се само в инструмент за персонални решения, в приятелски и традиционни кръгове. Те вече не са форуми за политическа яснота и упорита полемика. Защото на теле-политиците е ясно и друго: публиката не цени спорове; избира се партията, която е цялостна. Това може би е така. Но то лишава партиите от тяхното политическо ядро, от тяхната субстанция. И това намалява възпроизводството на партиен елит. Защото подходящо ръководно попълнение не възниква в една лишена от конфликти структура, в една хомогенна и дисциплинирана партия. Решителни, сигурни в инстинкта си, успяващи да се наложат и по същество профилирани политици се социализират в страстната битка, в отворената размяна на удари, в живия диспут, а не в едноминутната удобна поява пред камерата.

Там, където няма силни крила, ръководното тяло също действа нерешително и несигурно. В остро поляризираните партии интеграционните качества на партийното ръководство са високо политическо изкуство. За това са необходими омиротворителни способности, доверието на различните вътрешнопартийни лагери, способността да се създава баланс и съюзяване, както и усета за този стратегически пункт, по който да се ориентира партията като цяло и който да бъде израден в кампанията (...). И поради този дефицит на политическо ръководство партиите са така изтощени, затова за тях е трудно да излъчат необходимите импулси, да опишат посоките, да спечелят политически авторитет. И поради това при всеки медиен вятър те стават нестабилни.

Много от тези признаци имат връзка с поведението на партиите пред медийното общество. Политиката по този начин се лиши от политика. Но деполитизирането на политиката допринесе за усамотението на партиите и упреците към тях. Вместо програми, партиите заложиха на трикове, вместо стабилна идентичност, те избраха краткотрайния имидж, вместо ориентация те се занимават с маркетинг, вместо да ръководят осъзнато, те се оставят да бъдат повлиявани от външни фактори. Политиците са твърдо убедени, че законите на медийното общество изискват всичко това. А медийното общество проявява уважение само към тези политици, които се придържат твърдо към политическото ядро, чиито поведение не е в полза на журналистите и които не правят всичко възможно, за да бъдат харесани на всяка цена. Политиците не трябва да искат да бъдат харесвани. И вероятно самата теле-публика, въпреки, че е пасивна, също очаква от политиците не забавления, а отговорност, смисъл и сериозност. Вероятно партиите действително трябва да опитат просто да правят политика.
-----------------------------------
[от: Франц Валтер, Немските партии: Отпаднали, изтощени, безцелни; в: От политика и съвремие 10/2001]
-----------------------------------
Дискусията за "Партийната държава"
Настоящият по-обстоен текст със заглавието "Партийната държава в криза?" разработва внимателно и задълбочено дискусията за партийната апатия. Той представя причините за отправяната критика към партиите, напомня за функциите, които трябва да изпълняват партиите в политическата система и характеризира един нов партиен вид, такъв, какъвто по настоящем той се откроява. Като засяга всички тези теми и подчертава централната роля на партиите, текста представя баланса на целия тематичен комплекс Партии. Аргументите са представени в примера за развитието на немската партийна система, но могат да бъдат валидни и извън нейните граници.
-----------------------------------
Петер Льоше: Партийната държава в криза?
Размишления след 50 години Федерална Република Германия
-----------------------------------
Няма съмнение: Ние немците сме световни майстори в мърморенето. Оплаквахме се от партийна апатия, и я слагахме под един знаменател с политическа апатия, дори с апатия спрямо демокрацията (...). И въобще: Кризисното понятие бързо влезе в употреба, беше лепвано на всичко, което беше свързано с промяна и обрат. Ако това понятие не се употребява ежедневно, а се възприема сериозно, въпреки неговата разностранност в съответния изследователски контекст, тогава нашето политическо съвремие и историята на Федералната Република няма да изглеждат така драматично, както се представят често от политическия фейлетон.

Успешната история на партиите
(...) Напротив: Теза на настоящите ми разсъждения е посветена на опита, в контекста на немската история, но и в интернационален аспект (въпреки, че не се отделя конкретно внимание на него) да се признае успеха на федералната партийна държава, за да можем с поглед върху последните години да говорим за успешната история на партиите, партийната система и партийната държава. Няма да прекалявам с положителните изказвания или да се захващам за критичните страни. Но аз отстоявам своята теза осъзнато и положително, за да се разгранича ясно от постоянно мърморещите.

Партийната държава като негативно понятие
Какво означава "Партийна държава" (...) в политическата реалност? Тук ще изходим първо от обичайното разбиране за партийна държава. Защото не е развита политико-социологична аналитична концепция за това, какво трябва да означава "партийна държава", или теория на партийната държава. В началото на Ваймарската република понятието "партийна държава" беше употребявано в негативен смисъл и беше насочено срещу демокрацията и републиката. "Партийна държава" - това понятие беше считано за противоположност на традиционната чиновническа държава на конституционната монархия, която беше определяна като неутрална, лишена от политически конфликти държава. Това понятие беше наситено със завист и предразсъдъци срещу демокрацията, републиката и естествено срещу партиите.

Положително разбиране за партийна държава
За разлика от вече посоченото, тук под "партийна държава" се разбира в положителен смисъл една репрезентативна демокрация - обикновено с парламентарен или непарламентарен характер, в която партиите в конституционната реалност, или при вземането на политически решения и при тяхното легитимиране, играят доминираща роля. В този случай партиите са най-важните, но не единствените носители на политическата воля, като концентрират различните партикуларни потребности и интереси в обществото (...) и ги предават на законодателните и изпълнителни конституционни органи и обратно, обосновават пред народа взетите решения и по този начин създават легитимност на цялата политическа система като цяло.

Германия като партийна държава par excellence
Федерална Република Германия е партийна държава par excellence. Това показват следните, по-скоро формални правила:
1. Според член 21 на Конституцията партиите участват в процеса на формиране на политическата воля на народа, една формулировка, която беше развита в миналото от немските партии почти във всевалидна претенция в сферата на политическия процес и по този начин в посоката на партийния монопол.
2. Също според член 21 на Конституцията партиите са привилигировани по особен начин, тъй като могат да бъдат забранени в следствие на сложни и ограничителни мерки от страна на конституционния съд на Федералната Република само тогава, когато теоретично и в своята политическа практика те противоречат на принципите на мирния демократичен правилник. За разлика от това според член 9 на Конституцията съюзите, които нарушават конституционния ред или са насочени срещу народните разбирания, могат да бъдат забранени от вътрешния министър или от министъра на съответната съюзна държава.
3. Партиите се издържат от държавата, или финансирането им става от части от бюджетите на отделните съюзни страни. Това се отнася за самите партии и за фондациите, които са обвързани с тях, както и за партиите в парламента, или за фракциите.

Функции на партиите
За да се прецизира особеното значение на партиите в партийната държава, трябва да се обърне внимание на отредените им в политическата наука, особено в политическата социология, задачи, или функции, които те изпълняват в конституционната действителност. Ако се следват публикациите в пресата, един списък на функциите може да изглежда по следния начин:
1. Функции в интер-медиарната сфера между общество и политически-административна система, или именно: организация на избори; състав и избор на политически персонал; израз на обществените интереси; агрегация на обществени интереси в партиите; създаване на легитимност на политическата система.
2. Функции в правителствената сфера: управление; структуриране на парламента чрез фракции и създаване на опозиция; политическо формулиране и политически израз; подбор на лицата за служебните постове и мандатите; адресат на политическите и обществени очаквания. Функции на партиите

Партиите като посредници между общество и държава Някои наблюдатели разглеждат партиите с поемането на тези функции като конституционни органи, които съществуват заедно с президента, Бундестага, Федералния съвет, правителството и Федералния конституционен съд. Но това разбиране е твърде едностранчиво, ориентирано е към държавността, или по-точно висшата държавност. За функционирането на партийната държава решаващи са не "държавните", а именно тези функции, които превръщат партиите в посредник между общество и държава. Въпреки, че е трудно да се направи идеално разделяне на общество и държава, партиите в конкретната си дейност са свързани тясно и с двете страни, и от двете страни те са си "в къщи". Всяка подлежаща на формулиране партийно-държавна теория или социология, трябва да изхожда от тази посредническа функция.

Задачи на партиите между държавата и обществото
Списъкът, който е фокусиран върху същинската дейност на партиите между обществото и държавата, може да бъде обобщен в четири основни функции:

1. Селективна функция: Чрез партиите се осъществява подбора и състава на политическия елит от обществото - от местния съветник до службата на канцлера. Често не се обръща достатъчно внимание на следното: партиите винаги са били и са все пак патронажни организации, а именно обединения от граждани, които определят службите, постовете, функциите, условията и кариерите. В това няма нищо съмнително. Политически проблематично (и тогава естествено и под съмнение от морална гледна точка) е тогава, когато позициите на властта са единствения стремеж, или когато вече не става дума за прокарването на конкретните съдържания. Голямата заслуга на нашите партии през 50-те и 60-те години се състоеше не на последно място в това, че демократизираха обществените служби (...).
Задачи на партиите между държавата и обществото

2. Медиатизираща функция: Партиите и техните представители в парламента и правителството са представители на партикулярни интереси, които са заложени в обществото. Понятието "партия" идва от "pars" ( = част), или партиите представляват само една част от интересите в обществото. Едва когато партиите и техните парламентьори осъзнаят, че са представители на специални интереси, или специални потребности, е възможно свободното представяне на колективни интереси с техните противоречия, тогава е приемлив произхождащият от това компромис, който носи собствена, специфична, наситена с интереси позиция и не е просто обоснован с идеята за общото обществено благо. Едва когато съществува консенсус по отношение на това, че партиите и парламентьорите играят двойна роля като представители на партикулярни интереси и представители на нацията, можем да избегнем дискусията на всевалидните принципи и възвишените идеи. Тогава партиите могат да напуснат "крепостите", от които водят своите идеологически битки (...). Медиатизираща
функция

3. Агрегационна функция: Дори и зад своите вътрешнопартийни стени, партиите се опитват да балансират противоречиви и противоположни интереси на различни обществени групи, които могат да бъдат организирани както в партиите, така и извън тях, да намерят компромиса помежду им и същевременно да формулират една собствена "партийна" позиция. По този начин партиите интегрират широкоспектърната воля на отделни групи. В идеалния случай те действат като социални и политически катализатори. Тези, които не прокарват политическите действия на груповите интереси през филтъра "партии", а директно в процеса на формиране на обществената политичека воля, не стигат твърде далеч. Агрегационна функция

4. Омиротворителна функция: Осъществявайки медиатизиращата и агрегационна функция, партиите дават своя дял и в процеса на налагане на мир и спокойствие. Партийната държава притежава правила за решаване на конфликти между партиите и в рамките на самите партии и по този начин и между противоречивите обществени интереси. Установени са правила, според които се осъществява борбата за власт, без това да прераства в гражданска война. Предпоставка за това естествено е това, че трябва да се внуши социално и политически разбирането, според което трябва да бъдат решавани конфликтите и ценностите, които са неоспорими. Едва с признаването на основните ценности (като съхраняването на човешките права, защитата на малцинствата), които са в основата на мерките за решаване на конфликтните ситуации, самите мерки придобиват смисъл. Осъществяването на всички, или поне съществена част от посочените функции от партиите характеризира партийната държава. Без силни партии не може да функционира системата на управление.

Разделение на властта в парламентарната система
Модерните парламентарни правителствени системи се характеризират с това, че изпълнителната власт, или кабинета, и парламентарното мнозинство, са тясно обвързани, образуват единство, или именно управляващото мнозинство. От другата страна е опозицията. От това състояние на нещата произхожда възможността за контрол в парламентарната система; това положение, противопоставеността между управляващо мнозинство и опозиция, представлява разделението на властта, а не противоположността между изпълнителна и законодателна власт. И партиите са тези, които са в средата на всичко това, за да могат да обвържат взаимно различните клонове на политическата система (изпълнителна власт и парламентарно мнозинство, превръщащо се в управляващо) и, в случай на федерална съюзна република, нейните различни нива, съюз, съюзна държава, община.

Както е известно, във Федерална Република Германия сме изправени пред една много сложна система на разделение на властта, на контрол над властта и нейното ограничаване, която е по-скоро близка до американската система на checks and balances, отколкото на биполярната британска система, в която са противопоставени "ins" и "outs". При нас думата имат не само страните, федералния съвет, общините, конституционния съд, две централни банки във Франкфурт, европейските институции в Брюксел и Страсбург, НАТО, а преди всичко съюзите и групите по интереси от всякакъв вид, така, че канцлера, въпреки неговите компетенции, остава просто един водещ, който, ако иска да принадлежи към големите от неговата област, трябва да поставя приоритети и да е в състояние по време на един мандат в най-добрия случай да постигне две или три по-големи цели. Ако във времето на глобализация, индустриализация, европейзация и икономизация съществува шанс за предимство на политиката, то това е възможно чрез партиите.

Партиите са свързващото средство между институциите
Партиите са свързващото средство, което укрепва политическите институции в тяхната същност и това става най-вече чрез неформални съгласия и кооперации. Тук става дума и за "приятелски кръгове": това принадлежи към същността на парламентарните правителствени системи и няма нищо общо с тайни съюзи и задкулисни уговорки, когато шефа на изпълнителната власт, или във Федералната Република канцлера, и по-важните министри, партийните и фракционни председатели именно в коалиционни правителства, както и в едно-партийни правителства, се срещат неформално за обмяна на информации, уговорки и търсене на консенсус. Чрез фракционна и партийна дисциплина по основните (разбира се не всички) законодателни дейности се конструират управляващото мнозинство и опозицията. Или конкретно: най-важния закон в рамките на една парламентарна година, закона за бюджета, получава подкрепата на парламентарното мнозинство. Ако то липсва, става дума за открита криза на управлението.

Тези, които твърдят, че класическото противопоставяне на изпълнителна и законодателна власт е натоварено от партиите, които се стремят да възстановят невъзможното единство между министерски пост и парламентарен мандат, между канцлерски пост и партийно председателство, все още са във времето на Франкфуртската криза от 1848г., проектират противоположността на абсолютния владетел и народното представяне върху съвременността, и в мисленето си, съзнателно или не, са жертва на идеята за държава на управляващите.

(...) След средата на 60-те години, не на последно място чрез това, че се отдалечиха от идеологическата и организационна обвързаност на своето социално-морално положение, партиите във Федералната република се приближиха до този идеален тип партии, който е необходим за функционирането на парламентарна система на управление. Те осъществиха всяка от четирите функции, които бяха определени като водещи.

В началото широко критикуваната и тясно свързаната с Ваймар по отношение на провеждането на изборите партийна система в крайна сметка се концентрира през 60-те и 70-те години в една 2 Ѕ-партийна система, в която взаимно се конкурират две големи народни партии и една малка партия на влиятелни личности. Три пъти се е състояла правителствена размяна, така, че изглежда играта между управляващо мнозинство и опозиция функционира. А участието в изборите е над 90 %. Партиите бяха приети.

Партийна апатия
Тези идилични времена отминаха. Днес навсякъде се говори за партийна апатия. Дали става дума за криза в партийната държава, или става дума за нейния край? Действителната или предполагаема криза на партийната държава проличава и от следните феномени: чрез допитвания става ясно, че избирателите са недоволни от партиите, спаднало е тяхното зачитане; големите партии губят гласове; малките партии като Зелената партия, PDS, републиканците и DVU спечелиха избиратели; броят на неучастващите намалява заедно с броя на тези, които не гласуват постоянно за една партия; броят на членовете във всички партии, с изключение на Зелената, спада. Без съмнение става дума за партийна апатия, едва ли за криза на партийната държава, и в никакъв случай за поставяне под въпрос на парламентарната демокрация въобще.

Причини за партийната апатия
Въпросът е, от какво се поражда партийната апатия: тук могат да бъдат посочени редица причини: Нови форми на участие бяха установени във времето на пост-материализма, политическите съдържания са все по-сложни и комплексни, партиите не са в състояние да предложат на избирателите затворените в себе си концепции. Но партиите са отговорни сами за някои от причините, които доведоха до тяхното настоящо състояние. Към това спадат известните и предполагаеми афери с партийни финансови средства, корупцията. Много повече тежи обаче факта, че партиите в периода на своя разцвет, и дори и в днешно време, създадоха впечатлението, че са компетентни във всичко, че разполагат с монопол в процеса на сформиране на политическата воля. Партиите преминаха границите на своите компетенции и навлезнаха в сфери, в които не трябваше да се намесват. Тук могат да бъдат посочени прочутите съвети по радио и телевизия, в които не се гласува само според партийно-политическата гледна точка, а в които съществуват фракцио-подобни "приятелски кръгове", които се свикват преди официалните съвещания. Освен това в публичните учреждения партиите също прекалиха с патронажа: Защо при назначаването на театрални и оперни ръководители роля играе партийната принадлежност, е също така нужно да се изясни, както и факта, че в някои части на Федералната Република не е възможно преминаването от студентски съвет към висш студентски съвет без една определена партийна книжка. На локално ниво партиите изглеждаха и изглеждат незаменими: те се намесват в съюзи, в спортни и художествени сдружения, в съюза на свободните пожарникари и т.н. Това подсилва впечатлението, че партиите са компетентни във всичко. Но именно тук е проблемът, който в последните години като бумеранг се стовари върху партиите. Именно на основата на тяхната претенция за компетентност във всичко те пробудиха очаквания, които не бяха и не са в състояние да изпълнят в политическата и обществена реалност във Федерална Република Германия. Поради тяхната претенция за монополисти днес от тях се иска сметка за много неща, за които те не са отговорни. Конкретно: Отделни партии не могат да бъдат отговорни за глобализирането на капиталните пазари, интернационализирането на пазара на труда, дефицитите в бюджета и необходимостта за обновяване на социалната държава.

За партийната апатия допринася и това, че нашите големи партии сами си създават трудности със своето собствено фрагментиране и сегментиране, с тяхната собствена многостранност и противоречивост. Това засяга по настоящем по-силно SPD октолкото CDU, но е залегнало структурно и в двете партии. Противно на имиджа, който двете партии имат сред обществеността, но и сред отделни политолози, те не са йерархични или олигархични организации, а представляват много повече това, което определихме като "слабо съединени фрагменти", като "слабо организирана анархия".

Според организацията - децентрализирани и фрагментирани, с голяма степен на автономия за отделните съюзи по места, от местния съюз до федералния, за различните вътрешно-партийни групи по интереси, работническите сдружения на SPD и обединенията на CDU, както и за различните фракции, от общинския съвет до бундестага; пъстри и многостранни според социалния състав на своите функционери, членове и избиратели, разпънати между съвсем противоположно поставени обществени групи; така разноцветно наситени програмно и идеологически и противоречиви и в своята социална структура; поддържани от волята за власт, патронажа, наследствените исторически символи, ритуали и програмни пунктове и, когато са налице, чрез харизматични и/или организационно компетентни водачи. Партиите нямат затворена, хармонична външност, което също от своя страна довежда до апатията, която предизвикват у хората.

Освен това на лице са исторически причини, които в миналото са затруднявали утвърждаването на партиите в парламентарната система, и които не са преодоляни напълно в настоящето. По този начин антипартийният афект се подхранва по нов начин от миналото, както сред избирателите, така и сред някои социолози.

В крайна сметка към днешното състояние на партиите допринася и това, че нашите партии се намират в процес на непрекъснати промени, партийният етикет се запазва, а се променя политическото съдържание. Това води до объркване и смущение. С това се има предвид не само това, че PDS се превърна в регионална източногерманска партия и че съюза 90/Зелени "смени кожата си" и стана социално-либерална партия, така, че раздвоението на немския либерализъм, което познаваме от Ваймарската Република и Райха на Бисмарк, отново се състоя зад гърба на актьорите - и FDP пое дясната, пазарно-либерална позиция. По скоро зад нагласата, че CDU и SPD са народните партии, се изгради една съвсем нова структура. С право можем да говорим за нов вид партии, който е в период на възникване и който сигнализира края на членските партии и партиите на функционерите. Този нов вид партии, който изглежда ще се наложи, може да бъде описан на три нива с помоща на индикатори.

Нов вид партии
1. Новият вид партия представлява партията на медиите. Националното партийно ръководство, дали това са отделни партийни лидери, дуо или трио, общува с членовете, симпатизантите и избирателите директно чрез медиите. По този начин се избягват традиционните структури на вътрешно-партиен процес на формиране на полтическата воля. Партийните функционери, партийните активисти, средният партиен елит, на всички тези позиции се загубва влиянието върху властта. "Вътрешнопартийна демокрация" в нейната досегашна форма е поставена под въпрос: партийните делегати, партийните функционери бяха тези, които не прокараха процеса на формирането на политическата позиция в посока от долу на горе, но които бяха в състояние на основата на тяхната организационна и политическа компетенция, да контролират центровете на властта в рамките на партиите и по този начин и самото партийно лидерство, и да са в състояние да представят конкурентен елит като алтернатива чрез конкуриращите се групови и фракционни образования. Средният партиен елит, или именно партийните делегати и функционери служиха до сега, най-малкото потенциално, като вътрешно-партийни контрольори на партийните водачи. В медйината партия се налагат все повече именно те. И елементи на директната демокрация, които са въведени във вътрешно-партийните процеси чрез директния избор на носители на мандата и партийни функционери или чрез съгласия между членовете, не резултират в посока едно ново качество на вътрешно-партийна демокрация. До голяма степен директната комуникация между партийно ръководство и партийна база става по-силна, партийните функционери продължават да загубват позиции. При това комуникацията между лидерството и базата в никакъв случай не е едностранна. Растящо значение придобиват допитвания до мнението сред партийните членове, които не на последно място са проведени от медиите. Тези допитвания представят начина, по който базата придава израз на мнението си спрямо партийните лидери (...).

Партии на услугите

2. Партиите се развиха в професионални организации в предлагането на услуги. Не към настоящето, а към фолклора на немската партийна история принадлежи факта, че партийните членове или функционери разпространяват плакати по време на изборната борба, или това, че партийната карирера трябва да бъде стъпаловидна, или нейното начало да бъде поставено например като касиер на членски внос в местния съюз. В действителност плакатите днес се разпространяват от рекламни агенции, а членският внос автоматично се превежда по сметките и се влива в касите на партиите. Това развитие се определя като "Американизиране". Американските партии действително преминаха през подобно развитие, но те първопричинно не са отговорни за това, че нашите партии все повече се професионализират. Модерната, прогресивно професионализираща се партия предоставя преди всичко три услуги: тя води и финансира изборния процес. Чрез нея се определя политическия елит, определят се кандидатите за отделните постове. И партията управлява, като присъства в различните парламенти като фракция и предоставя персонал за изпълнителната власт, комуналната администрация и за кабинета на съюзно или национално ниво.

Фракционни партии 3
. Старите народни партии прогресивно се развиват във фракционни партии. Центърът на властта на партиите, но и техните организационни и финансови ресурси са във фракциите на парламентите (отново от ниво съюзна държава до национално ниво) и в кабинетите (на съответните нива, на комунално ниво в съответните администрации и сфери). Партиите са тези, които "управляват" (винаги по смисъла на "to govern"), като партийните функционери, или личностите, които заемат определени позиции в рамките на партията, стават членове на парламента, съответно на кабинети или изпълнителни служби. Партийните функции, мандатите в парламента и постовете на изпълнителната власт се кумулират, натрупват. Първенството на партийната организация, както го познаваме от историята на социалната демокрация, загубва позиции. В "parties in government", във фракциите и изпълнителната власт се намира действителния център на властта на партиите. Но ролята, която играе партийната организация, не може да бъде отречена (...).

Ново разбиране за партиите

Новият вид партии, който започва да се оформя и измества народните партии като членски партии и партии на функционерите, притежава трите елемента медйини партии, професионализирани партии и фракционни партии. Партиите, които се доближават до този нов вид, все по-често се разбират като партии за предоставянето на услуги: те водят изборната борба, подбират политическия елит, предоставят парламентарен и управленски персонал, управляват и водят администрацията. По този начин се оформя едно ново разбиране за партиите, което се приближава до една дефиниция от американските колежански учебници и представя политическата действителност в САЩ: "A party is to elect", партията е за това, да избира политическия елит и да спомага заемането на постовете от него. Колкото по-силно се налага този нов вид партии, толкова по-малко партиите изпълняват тези функции, които традиционно им се приписваха, а именно да приемат противоречивите интереси сред обществото и да ги агрегират, както и да се установят като интермедиарни институции между обществото и политическата и административна система и по този начин да създадат легитимация на политическата система като цяло. Това, което днес се определя като криза на партиите, като безсилие на партиите, е свързано първопричинно с току-що споменатата загуба на функциите на партиите. Партиите не действат по обичайния начин (както през 50-те и 60-те години) като интермедиарни, агрегиращи интересите и изразяващи интереси институции. Те прогресивно са ограничени във функцията за възстановяване на елита.

Край на партиите?
Освен това: В никакъв случай не е дошъл края на партиите и партийната държава. Това има както исторически, така и систематични причини. Първо трябва да се припомни огромното историческо постижение на партийната държава в Германия с поглед назад върху Ваймарската Република, която придава виталност на настоящето и бъдещето. Достатъчно е да си спомним за интеграционните постижения, които се осъществиха. По този начин от партиите бяха приобщени и интегрирани бивши национал-социалисти, групи от партии на рехтс-екстремизма, бегълци, външно-парламентарна опозиция и новите социални движения, които се основават на постматериален манталитет и начин на поведение. Това показва голяма степен на гъвкавост. Естествено политическата система по този начин сама промени себе си; някога авторитарната политическа култура се демократизира, готовността на гражданите за политическо участие нарастна, изискването за повече директна демокрация поставя партиите под натиск. Като цяло чрез тази интеграция беше утвърдена и стабилизирана партийната система, преди всичко парламентарната система на управление. Към успешната история на партийната държава принадлежи и това, че административните органи също бяха демократизирани, не на последно място чрез патронажа, който произтече от партиите (...).

Без алтернативи
В крайна сметка не съществуват алтернативи на партиите и на партийната държава. Не могат да бъдат различени алтернативни организации и институции, които биха могли да заемат мястото на партиите, за да поемат техните функции именно в интермедиарната сфера. Гражданските инициативи и подобни течения допълват партийната държава, без да я поставят под въпрос. Тези, които искат да окажат влияние, да прокарат политически цели, трябва да преминат през институцията "партии". И в бъдеще ще има все повече не-партийни организации, участващи в процеса на сформиране на политическата воля, а именно граждански инициативи, социални движения, съюзи и обединения. Но и те, съвсем съзнателно, се ориентират към партиите и се опитват да им окажат въздействие отстоявайки интересите си.

Реформа на партиите
Въпреки, че партиите, както и преди, заемат централно място в политическата система на Федералната Република, или конкретно в политическите процеси, те са поели пътя на реформите. Те станаха по-чувствителни именно поради разделението между общество и политическо-административна система, както личи от кризата, в която се намират. Реформи, или опити за реформи не се налагат по филантропски причини в политиката или абстрактната етика на партиите, а от чист инстискт за самосъхранение. Ако тази криза продължи за по-дълъг период от време, тя може да предизвика социални и икономически критични ситуации и апатия спрямо демокрацията. Старият антипартиен афект би могъл да се почувства на повърхността, биха могли да се наложат авторитарни политически убеждения и начин на авторитарно политическо поведение. В интерес на самите партии е това, да реагират по-фино спрямо критиката срещу тях и да се реформират.

Липса на всевалидност
Става дума преди всичко за претенцията за всевалидност и компетентност на партиите в политическата практика, за това, че партиите загубват монопола в процеса на вземането на политически решения. В по-широк аспект става дума за изискванията от други форми на политическо участие, например чрез граждански инициативи, съюзи или обединения. В крайна сметка става дума за предпазливото приемане на нови форми на участие чрез партиите и за по-голямата прозрачност на елементите на директната демокрация. И до днес въвеждането на плебисцитни елементи в партиите изглежда е малко преосмислено по отношение на неговите последици.
Липса на всевалидност

И така, на дневен ред е поставена реформата на партиите и партийната държава, а не тяхното премахване. В това отношение както от самите партии, така и от историците и социолозите, трябва да се осмисли ролята, която те трябва да изпълняват в парламентарната система на управление, в партийната държава. Партиите трябва да се приспособят спрямо новите политически, социални икономически промени, трябва взаимно да се допълват. Всичко това зависи от самосъзнанието и правилната смесица от различни фактори в устава на партиите. Още преди 40 години това беше формулирано подходящо и актуално и за днешно време от Ернст Френкел: "Това, от което се нуждаем са партии, които не се притесняват да признаят, че тяхната цел е да спечелят стратегически важните позиции в управлението и администрацията за своите лидери; партии, които не се притесняват да признаят, че трябва да работят ръка за ръка с групите по интереси, без да се огъват пред тях. Партии, които не се притесняват да признаят, че упражняват натиск върху своите депутати, защото без дисциплина във фракциите не може да се управлява парламентарно. Нуждаем се от партии, които притежават вътрешна сила да се откъснат от традиционните идеи, които, тъй като са възникнали при различни политически предпоставки, представляват своеобразна пречка за едно функциониращо парламентарно предприятие. Но ние се нуждаем и от партии, които въпреки признаването на необходимостта от прагматично придържане към политиката, не се срамуват от мечтите от своята младост, когато е било все още така хубаво в политиката, защото наистина сме вярвали, че принципите управляват света."

------------------------------------------
[Партийната държава в криза : Размисли след 50 години Федерална Република Германия; Доклад и дискусия на отдел история към фондацията Friedrich-Ebert-Stiftung в Бон на 19 август 1999 / Петер Льоше. [изд.: Диитер Дове]. - Бон : Изследователски институт на фондацията Friedrich-Ebert-Stiftung, Исторически изледователски център, 1999. - 48 S. = 115 Kb, текст. - (отдел История; 27), Electronic ed.: Bonn: FES Library, 2000, ISBN 3-86077-843-9] ------------------------------------------

]]> Функции index.php?itemid=16 Thu, 6 Oct 2005 03:18:43 +0000 Криза и упадък index.php?itemid=15 Дискусията за "Партийната държава" Настоящият по-обстоен текст със заглавието "Партийната държава в криза?" разработва внимателно и задълбочено дискусията за партийната апатия. Той представя причините за отправяната критика към партиите, напомня за функциите, които трябва да изпълняват партиите в политическата система и характеризира един нов партиен вид, такъв, какъвто по настоящем той се откроява. Като засяга всички тези теми и подчертава централната роля на партиите, текста представя баланса на целия тематичен комплекс Партии. Аргументите са представени в примера за развитието на немската партийна система, но могат да бъдат валидни и извън нейните граници
----------------------
Петер Льоше: Партийната държава в криза?
Размишления след 50 години Федерална Република Германия
----------------------Няма съмнение: Ние немците сме световни майстори в мърморенето. Оплаквахме се от партийна апатия, и я слагахме под един знаменател с политическа апатия, дори с апатия спрямо демокрацията (...). И въобще: Кризисното понятие бързо влезе в употреба, беше лепвано на всичко, което беше свързано с промяна и обрат. Ако това понятие не се употребява ежедневно, а се възприема сериозно, въпреки неговата разностранност в съответния изследователски контекст, тогава нашето политическо съвремие и историята на Федералната Република няма да изглеждат така драматично, както се представят често от политическия фейлетон.

Успешната история на партиите (...) Напротив: Теза на настоящите ми разсъждения е посветена на опита, в контекста на немската история, но и в интернационален аспект (въпреки, че не се отделя конкретно внимание на него) да се признае успеха на федералната партийна държава, за да можем с поглед върху последните години да говорим за успешната история на партиите, партийната система и партийната държава. Няма да прекалявам с положителните изказвания или да се захващам за критичните страни. Но аз отстоявам своята теза осъзнато и положително, за да се разгранича ясно от постоянно мърморещите.

Партийната държава като негативно понятие Какво означава "Партийна държава" (...) в политическата реалност? Тук ще изходим първо от обичайното разбиране за партийна държава. Защото не е развита политико-социологична аналитична концепция за това, какво трябва да означава "партийна държава", или теория на партийната държава. В началото на Ваймарската република понятието "партийна държава" беше употребявано в негативен смисъл и беше насочено срещу демокрацията и републиката. "Партийна държава" - това понятие беше считано за противоположност на традиционната чиновническа държава на конституционната монархия, която беше определяна като неутрална, лишена от политически конфликти държава. Това понятие беше наситено със завист и предразсъдъци срещу демокрацията, републиката и естествено срещу партиите.

Положително разбиране за партийна държава
За разлика от вече посоченото, тук под "партийна държава" се разбира в положителен смисъл една репрезентативна демокрация - обикновено с парламентарен или непарламентарен характер, в която партиите в конституционната реалност, или при вземането на политически решения и при тяхното легитимиране, играят доминираща роля. В този случай партиите са най-важните, но не единствените носители на политическата воля, като концентрират различните партикуларни потребности и интереси в обществото (...) и ги предават на законодателните и изпълнителни конституционни органи и обратно, обосновават пред народа взетите решения и по този начин създават легитимност на цялата политическа система като цяло.

Германия като партийна държава par excellence
Федерална Република Германия е партийна държава par excellence. Това показват следните, по-скоро формални правила:
1. Според член 21 на Конституцията партиите участват в процеса на формиране на политическата воля на народа, една формулировка, която беше развита в миналото от немските партии почти във всевалидна претенция в сферата на политическия процес и по този начин в посоката на партийния монопол.
2. Също според член 21 на Конституцията партиите са привилигировани по особен начин, тъй като могат да бъдат забранени в следствие на сложни и ограничителни мерки от страна на конституционния съд на Федералната Република само тогава, когато теоретично и в своята политическа практика те противоречат на принципите на мирния демократичен правилник. За разлика от това според член 9 на Конституцията съюзите, които нарушават конституционния ред или са насочени срещу народните разбирания, могат да бъдат забранени от вътрешния министър или от министъра на съответната съюзна държава.
3. Партиите се издържат от държавата, или финансирането им става от части от бюджетите на отделните съюзни страни. Това се отнася за самите партии и за фондациите, които са обвързани с тях, както и за партиите в парламента, или за фракциите.

Функции на партиите
За да се прецизира особеното значение на партиите в партийната държава, трябва да се обърне внимание на отредените им в политическата наука, особено в политическата социология, задачи, или функции, които те изпълняват в конституционната действителност. Ако се следват публикациите в пресата, един списък на функциите може да изглежда по следния начин:
1. Функции в интер-медиарната сфера между общество и политически-административна система, или именно: организация на избори; състав и избор на политически персонал; израз на обществените интереси; агрегация на обществени интереси в партиите; създаване на легитимност на политическата система.
2. Функции в правителствената сфера: управление; структуриране на парламента чрез фракции и създаване на опозиция; политическо формулиране и политически израз; подбор на лицата за служебните постове и мандатите; адресат на политическите и обществени очаквания. Функции на партиите

Партиите като посредници между общество и държава
Някои наблюдатели разглеждат партиите с поемането на тези функции като конституционни органи, които съществуват заедно с президента, Бундестага, Федералния съвет, правителството и Федералния конституционен съд. Но това разбиране е твърде едностранчиво, ориентирано е към държавността, или по-точно висшата държавност. За функционирането на партийната държава решаващи са не "държавните", а именно тези функции, които превръщат партиите в посредник между общество и държава. Въпреки, че е трудно да се направи идеално разделяне на общество и държава, партиите в конкретната си дейност са свързани тясно и с двете страни, и от двете страни те са си "в къщи". Всяка подлежаща на формулиране партийно-държавна теория или социология, трябва да изхожда от тази посредническа функция.

Задачи на партиите между държавата и обществото
Списъкът, който е фокусиран върху същинската дейност на партиите между обществото и държавата, може да бъде обобщен в четири основни функции:

1. Селективна функция: Чрез партиите се осъществява подбора и състава на политическия елит от обществото - от местния съветник до службата на канцлера. Често не се обръща достатъчно внимание на следното: партиите винаги са били и са все пак патронажни организации, а именно обединения от граждани, които определят службите, постовете, функциите, условията и кариерите. В това няма нищо съмнително. Политически проблематично (и тогава естествено и под съмнение от морална гледна точка) е тогава, когато позициите на властта са единствения стремеж, или когато вече не става дума за прокарването на конкретните съдържания. Голямата заслуга на нашите партии през 50-те и 60-те години се състоеше не на последно място в това, че демократизираха обществените служби (...).
Задачи на партиите между държавата и обществото

2. Медиатизираща функция: Партиите и техните представители в парламента и правителството са представители на партикулярни интереси, които са заложени в обществото. Понятието "партия" идва от "pars" ( = част), или партиите представляват само една част от интересите в обществото. Едва когато партиите и техните парламентьори осъзнаят, че са представители на специални интереси, или специални потребности, е възможно свободното представяне на колективни интереси с техните противоречия, тогава е приемлив произхождащият от това компромис, който носи собствена, специфична, наситена с интереси позиция и не е просто обоснован с идеята за общото обществено благо. Едва когато съществува консенсус по отношение на това, че партиите и парламентьорите играят двойна роля като представители на партикулярни интереси и представители на нацията, можем да избегнем дискусията на всевалидните принципи и възвишените идеи. Тогава партиите могат да напуснат "крепостите", от които водят своите идеологически битки (...). Медиатизираща
функция

3. Агрегационна функция: Дори и зад своите вътрешнопартийни стени, партиите се опитват да балансират противоречиви и противоположни интереси на различни обществени групи, които могат да бъдат организирани както в партиите, така и извън тях, да намерят компромиса помежду им и същевременно да формулират една собствена "партийна" позиция. По този начин партиите интегрират широкоспектърната воля на отделни групи. В идеалния случай те действат като социални и политически катализатори. Тези, които не прокарват политическите действия на груповите интереси през филтъра "партии", а директно в процеса на формиране на обществената политичека воля, не стигат твърде далеч. Агрегационна функция

4. Омиротворителна функция: Осъществявайки медиатизиращата и агрегационна функция, партиите дават своя дял и в процеса на налагане на мир и спокойствие. Партийната държава притежава правила за решаване на конфликти между партиите и в рамките на самите партии и по този начин и между противоречивите обществени интереси. Установени са правила, според които се осъществява борбата за власт, без това да прераства в гражданска война. Предпоставка за това естествено е това, че трябва да се внуши социално и политически разбирането, според което трябва да бъдат решавани конфликтите и ценностите, които са неоспорими. Едва с признаването на основните ценности (като съхраняването на човешките права, защитата на малцинствата), които са в основата на мерките за решаване на конфликтните ситуации, самите мерки придобиват смисъл. Осъществяването на всички, или поне съществена част от посочените функции от партиите характеризира партийната държава. Без силни партии не може да функционира системата на управление.

Разделение на властта в парламентарната система
Модерните парламентарни правителствени системи се характеризират с това, че изпълнителната власт, или кабинета, и парламентарното мнозинство, са тясно обвързани, образуват единство, или именно управляващото мнозинство. От другата страна е опозицията. От това състояние на нещата произхожда възможността за контрол в парламентарната система; това положение, противопоставеността между управляващо мнозинство и опозиция, представлява разделението на властта, а не противоположността между изпълнителна и законодателна власт. И партиите са тези, които са в средата на всичко това, за да могат да обвържат взаимно различните клонове на политическата система (изпълнителна власт и парламентарно мнозинство, превръщащо се в управляващо) и, в случай на федерална съюзна република, нейните различни нива, съюз, съюзна държава, община.

Както е известно, във Федерална Република Германия сме изправени пред една много сложна система на разделение на властта, на контрол над властта и нейното ограничаване, която е по-скоро близка до американската система на checks and balances, отколкото на биполярната британска система, в която са противопоставени "ins" и "outs". При нас думата имат не само страните, федералния съвет, общините, конституционния съд, две централни банки във Франкфурт, европейските институции в Брюксел и Страсбург, НАТО, а преди всичко съюзите и групите по интереси от всякакъв вид, така, че канцлера, въпреки неговите компетенции, остава просто един водещ, който, ако иска да принадлежи към големите от неговата област, трябва да поставя приоритети и да е в състояние по време на един мандат в най-добрия случай да постигне две или три по-големи цели. Ако във времето на глобализация, индустриализация, европейзация и икономизация съществува шанс за предимство на политиката, то това е възможно чрез партиите.

Партиите са свързващото средство между институциите
Партиите са свързващото средство, което укрепва политическите институции в тяхната същност и това става най-вече чрез неформални съгласия и кооперации. Тук става дума и за "приятелски кръгове": това принадлежи към същността на парламентарните правителствени системи и няма нищо общо с тайни съюзи и задкулисни уговорки, когато шефа на изпълнителната власт, или във Федералната Република канцлера, и по-важните министри, партийните и фракционни председатели именно в коалиционни правителства, както и в едно-партийни правителства, се срещат неформално за обмяна на информации, уговорки и търсене на консенсус. Чрез фракционна и партийна дисциплина по основните (разбира се не всички) законодателни дейности се конструират управляващото мнозинство и опозицията. Или конкретно: най-важния закон в рамките на една парламентарна година, закона за бюджета, получава подкрепата на парламентарното мнозинство. Ако то липсва, става дума за открита криза на управлението.

Тези, които твърдят, че класическото противопоставяне на изпълнителна и законодателна власт е натоварено от партиите, които се стремят да възстановят невъзможното единство между министерски пост и парламентарен мандат, между канцлерски пост и партийно председателство, все още са във времето на Франкфуртската криза от 1848г., проектират противоположността на абсолютния владетел и народното представяне върху съвременността, и в мисленето си, съзнателно или не, са жертва на идеята за държава на управляващите.

(...) След средата на 60-те години, не на последно място чрез това, че се отдалечиха от идеологическата и организационна обвързаност на своето социално-морално положение, партиите във Федералната република се приближиха до този идеален тип партии, който е необходим за функционирането на парламентарна система на управление. Те осъществиха всяка от четирите функции, които бяха определени като водещи.

В началото широко критикуваната и тясно свързаната с Ваймар по отношение на провеждането на изборите партийна система в крайна сметка се концентрира през 60-те и 70-те години в една 2 Ѕ-партийна система, в която взаимно се конкурират две големи народни партии и една малка партия на влиятелни личности. Три пъти се е състояла правителствена размяна, така, че изглежда играта между управляващо мнозинство и опозиция функционира. А участието в изборите е над 90 %. Партиите бяха приети.

Партийна апатия
Тези идилични времена отминаха. Днес навсякъде се говори за партийна апатия. Дали става дума за криза в партийната държава, или става дума за нейния край? Действителната или предполагаема криза на партийната държава проличава и от следните феномени: чрез допитвания става ясно, че избирателите са недоволни от партиите, спаднало е тяхното зачитане; големите партии губят гласове; малките партии като Зелената партия, PDS, републиканците и DVU спечелиха избиратели; броят на неучастващите намалява заедно с броя на тези, които не гласуват постоянно за една партия; броят на членовете във всички партии, с изключение на Зелената, спада. Без съмнение става дума за партийна апатия, едва ли за криза на партийната държава, и в никакъв случай за поставяне под въпрос на парламентарната демокрация въобще.

Причини за партийната апатия
Въпросът е, от какво се поражда партийната апатия: тук могат да бъдат посочени редица причини: Нови форми на участие бяха установени във времето на пост-материализма, политическите съдържания са все по-сложни и комплексни, партиите не са в състояние да предложат на избирателите затворените в себе си концепции. Но партиите са отговорни сами за някои от причините, които доведоха до тяхното настоящо състояние. Към това спадат известните и предполагаеми афери с партийни финансови средства, корупцията. Много повече тежи обаче факта, че партиите в периода на своя разцвет, и дори и в днешно време, създадоха впечатлението, че са компетентни във всичко, че разполагат с монопол в процеса на сформиране на политическата воля. Партиите преминаха границите на своите компетенции и навлезнаха в сфери, в които не трябваше да се намесват. Тук могат да бъдат посочени прочутите съвети по радио и телевизия, в които не се гласува само според партийно-политическата гледна точка, а в които съществуват фракцио-подобни "приятелски кръгове", които се свикват преди официалните съвещания. Освен това в публичните учреждения партиите също прекалиха с патронажа: Защо при назначаването на театрални и оперни ръководители роля играе партийната принадлежност, е също така нужно да се изясни, както и факта, че в някои части на Федералната Република не е възможно преминаването от студентски съвет към висш студентски съвет без една определена партийна книжка. На локално ниво партиите изглеждаха и изглеждат незаменими: те се намесват в съюзи, в спортни и художествени сдружения, в съюза на свободните пожарникари и т.н. Това подсилва впечатлението, че партиите са компетентни във всичко. Но именно тук е проблемът, който в последните години като бумеранг се стовари върху партиите. Именно на основата на тяхната претенция за компетентност във всичко те пробудиха очаквания, които не бяха и не са в състояние да изпълнят в политическата и обществена реалност във Федерална Република Германия. Поради тяхната претенция за монополисти днес от тях се иска сметка за много неща, за които те не са отговорни. Конкретно: Отделни партии не могат да бъдат отговорни за глобализирането на капиталните пазари, интернационализирането на пазара на труда, дефицитите в бюджета и необходимостта за обновяване на социалната държава.

За партийната апатия допринася и това, че нашите големи партии сами си създават трудности със своето собствено фрагментиране и сегментиране, с тяхната собствена многостранност и противоречивост. Това засяга по настоящем по-силно SPD октолкото CDU, но е залегнало структурно и в двете партии. Противно на имиджа, който двете партии имат сред обществеността, но и сред отделни политолози, те не са йерархични или олигархични организации, а представляват много повече това, което определихме като "слабо съединени фрагменти", като "слабо организирана анархия".

Според организацията - децентрализирани и фрагментирани, с голяма степен на автономия за отделните съюзи по места, от местния съюз до федералния, за различните вътрешно-партийни групи по интереси, работническите сдружения на SPD и обединенията на CDU, както и за различните фракции, от общинския съвет до бундестага; пъстри и многостранни според социалния състав на своите функционери, членове и избиратели, разпънати между съвсем противоположно поставени обществени групи; така разноцветно наситени програмно и идеологически и противоречиви и в своята социална структура; поддържани от волята за власт, патронажа, наследствените исторически символи, ритуали и програмни пунктове и, когато са налице, чрез харизматични и/или организационно компетентни водачи. Партиите нямат затворена, хармонична външност, което също от своя страна довежда до апатията, която предизвикват у хората.

Освен това на лице са исторически причини, които в миналото са затруднявали утвърждаването на партиите в парламентарната система, и които не са преодоляни напълно в настоящето. По този начин антипартийният афект се подхранва по нов начин от миналото, както сред избирателите, така и сред някои социолози.

В крайна сметка към днешното състояние на партиите допринася и това, че нашите партии се намират в процес на непрекъснати промени, партийният етикет се запазва, а се променя политическото съдържание. Това води до объркване и смущение. С това се има предвид не само това, че PDS се превърна в регионална източногерманска партия и че съюза 90/Зелени "смени кожата си" и стана социално-либерална партия, така, че раздвоението на немския либерализъм, което познаваме от Ваймарската Република и Райха на Бисмарк, отново се състоя зад гърба на актьорите - и FDP пое дясната, пазарно-либерална позиция. По скоро зад нагласата, че CDU и SPD са народните партии, се изгради една съвсем нова структура. С право можем да говорим за нов вид партии, който е в период на възникване и който сигнализира края на членските партии и партиите на функционерите. Този нов вид партии, който изглежда ще се наложи, може да бъде описан на три нива с помоща на индикатори.

Нов вид партии
1. Новият вид партия представлява партията на медиите. Националното партийно ръководство, дали това са отделни партийни лидери, дуо или трио, общува с членовете, симпатизантите и избирателите директно чрез медиите. По този начин се избягват традиционните структури на вътрешно-партиен процес на формиране на полтическата воля. Партийните функционери, партийните активисти, средният партиен елит, на всички тези позиции се загубва влиянието върху властта. "Вътрешнопартийна демокрация" в нейната досегашна форма е поставена под въпрос: партийните делегати, партийните функционери бяха тези, които не прокараха процеса на формирането на политическата позиция в посока от долу на горе, но които бяха в състояние на основата на тяхната организационна и политическа компетенция, да контролират центровете на властта в рамките на партиите и по този начин и самото партийно лидерство, и да са в състояние да представят конкурентен елит като алтернатива чрез конкуриращите се групови и фракционни образования. Средният партиен елит, или именно партийните делегати и функционери служиха до сега, най-малкото потенциално, като вътрешно-партийни контрольори на партийните водачи. В медйината партия се налагат все повече именно те. И елементи на директната демокрация, които са въведени във вътрешно-партийните процеси чрез директния избор на носители на мандата и партийни функционери или чрез съгласия между членовете, не резултират в посока едно ново качество на вътрешно-партийна демокрация. До голяма степен директната комуникация между партийно ръководство и партийна база става по-силна, партийните функционери продължават да загубват позиции. При това комуникацията между лидерството и базата в никакъв случай не е едностранна. Растящо значение придобиват допитвания до мнението сред партийните членове, които не на последно място са проведени от медиите. Тези допитвания представят начина, по който базата придава израз на мнението си спрямо партийните лидери (...).

Партии на услугите

2. Партиите се развиха в професионални организации в предлагането на услуги. Не към настоящето, а към фолклора на немската партийна история принадлежи факта, че партийните членове или функционери разпространяват плакати по време на изборната борба, или това, че партийната карирера трябва да бъде стъпаловидна, или нейното начало да бъде поставено например като касиер на членски внос в местния съюз. В действителност плакатите днес се разпространяват от рекламни агенции, а членският внос автоматично се превежда по сметките и се влива в касите на партиите. Това развитие се определя като "Американизиране". Американските партии действително преминаха през подобно развитие, но те първопричинно не са отговорни за това, че нашите партии все повече се професионализират. Модерната, прогресивно професионализираща се партия предоставя преди всичко три услуги: тя води и финансира изборния процес. Чрез нея се определя политическия елит, определят се кандидатите за отделните постове. И партията управлява, като присъства в различните парламенти като фракция и предоставя персонал за изпълнителната власт, комуналната администрация и за кабинета на съюзно или национално ниво.

Фракционни партии
3. Старите народни партии прогресивно се развиват във фракционни партии. Центърът на властта на партиите, но и техните организационни и финансови ресурси са във фракциите на парламентите (отново от ниво съюзна държава до национално ниво) и в кабинетите (на съответните нива, на комунално ниво в съответните администрации и сфери). Партиите са тези, които "управляват" (винаги по смисъла на "to govern"), като партийните функционери, или личностите, които заемат определени позиции в рамките на партията, стават членове на парламента, съответно на кабинети или изпълнителни служби. Партийните функции, мандатите в парламента и постовете на изпълнителната власт се кумулират, натрупват. Първенството на партийната организация, както го познаваме от историята на социалната демокрация, загубва позиции. В "parties in government", във фракциите и изпълнителната власт се намира действителния център на властта на партиите. Но ролята, която играе партийната организация, не може да бъде отречена (...).

Ново разбиране за партиите

Новият вид партии, който започва да се оформя и измества народните партии като членски партии и партии на функционерите, притежава трите елемента медйини партии, професионализирани партии и фракционни партии. Партиите, които се доближават до този нов вид, все по-често се разбират като партии за предоставянето на услуги: те водят изборната борба, подбират политическия елит, предоставят парламентарен и управленски персонал, управляват и водят администрацията. По този начин се оформя едно ново разбиране за партиите, което се приближава до една дефиниция от американските колежански учебници и представя политическата действителност в САЩ: "A party is to elect", партията е за това, да избира политическия елит и да спомага заемането на постовете от него. Колкото по-силно се налага този нов вид партии, толкова по-малко партиите изпълняват тези функции, които традиционно им се приписваха, а именно да приемат противоречивите интереси сред обществото и да ги агрегират, както и да се установят като интермедиарни институции между обществото и политическата и административна система и по този начин да създадат легитимация на политическата система като цяло. Това, което днес се определя като криза на партиите, като безсилие на партиите, е свързано първопричинно с току-що споменатата загуба на функциите на партиите. Партиите не действат по обичайния начин (както през 50-те и 60-те години) като интермедиарни, агрегиращи интересите и изразяващи интереси институции. Те прогресивно са ограничени във функцията за възстановяване на елита.

Край на партиите?
Освен това: В никакъв случай не е дошъл края на партиите и партийната държава. Това има както исторически, така и систематични причини.
Първо трябва да се припомни огромното историческо постижение на партийната държава в Германия с поглед назад върху Ваймарската Република, която придава виталност на настоящето и бъдещето. Достатъчно е да си спомним за интеграционните постижения, които се осъществиха. По този начин от партиите бяха приобщени и интегрирани бивши национал-социалисти, групи от партии на рехтс-екстремизма, бегълци, външно-парламентарна опозиция и новите социални движения, които се основават на постматериален манталитет и начин на поведение. Това показва голяма степен на гъвкавост. Естествено политическата система по този начин сама промени себе си; някога авторитарната политическа култура се демократизира, готовността на гражданите за политическо участие нарастна, изискването за повече директна демокрация поставя партиите под натиск. Като цяло чрез тази интеграция беше утвърдена и стабилизирана партийната система, преди всичко парламентарната система на управление. Към успешната история на партийната държава принадлежи и това, че административните органи също бяха демократизирани, не на последно място чрез патронажа, който произтече от партиите (...).

Без алтернативи
В крайна сметка не съществуват алтернативи на партиите и на партийната държава. Не могат да бъдат различени алтернативни организации и институции, които биха могли да заемат мястото на партиите, за да поемат техните функции именно в интермедиарната сфера. Гражданските инициативи и подобни течения допълват партийната държава, без да я поставят под въпрос. Тези, които искат да окажат влияние, да прокарат политически цели, трябва да преминат през институцията "партии". И в бъдеще ще има все повече не-партийни организации, участващи в процеса на сформиране на политическата воля, а именно граждански инициативи, социални движения, съюзи и обединения. Но и те, съвсем съзнателно, се ориентират към партиите и се опитват да им окажат въздействие отстоявайки интересите си.

Реформа на партиите
Въпреки, че партиите, както и преди, заемат централно място в политическата система на Федералната Република, или конкретно в политическите процеси, те са поели пътя на реформите. Те станаха по-чувствителни именно поради разделението между общество и политическо-административна система, както личи от кризата, в която се намират. Реформи, или опити за реформи не се налагат по филантропски причини в политиката или абстрактната етика на партиите, а от чист инстискт за самосъхранение. Ако тази криза продължи за по-дълъг период от време, тя може да предизвика социални и икономически критични ситуации и апатия спрямо демокрацията. Старият антипартиен афект би могъл да се почувства на повърхността, биха могли да се наложат авторитарни политически убеждения и начин на авторитарно политическо поведение. В интерес на самите партии е това, да реагират по-фино спрямо критиката срещу тях и да се реформират.

Липса на всевалидност
Става дума преди всичко за претенцията за всевалидност и компетентност на партиите в политическата практика, за това, че партиите загубват монопола в процеса на вземането на политически решения. В по-широк аспект става дума за изискванията от други форми на политическо участие, например чрез граждански инициативи, съюзи или обединения. В крайна сметка става дума за предпазливото приемане на нови форми на участие чрез партиите и за по-голямата прозрачност на елементите на директната демокрация. И до днес въвеждането на плебисцитни елементи в партиите изглежда е малко преосмислено по отношение на неговите последици.

И така, на дневен ред е поставена реформата на партиите и партийната държава, а не тяхното премахване. В това отношение както от самите партии, така и от историците и социолозите, трябва да се осмисли ролята, която те трябва да изпълняват в парламентарната система на управление, в партийната държава. Партиите трябва да се приспособят спрямо новите политически, социални икономически промени, трябва взаимно да се допълват. Всичко това зависи от самосъзнанието и правилната смесица от различни фактори в устава на партиите. Още преди 40 години това беше формулирано подходящо и актуално и за днешно време от Ернст Френкел: "Това, от което се нуждаем са партии, които не се притесняват да признаят, че тяхната цел е да спечелят стратегически важните позиции в управлението и администрацията за своите лидери; партии, които не се притесняват да признаят, че трябва да работят ръка за ръка с групите по интереси, без да се огъват пред тях. Партии, които не се притесняват да признаят, че упражняват натиск върху своите депутати, защото без дисциплина във фракциите не може да се управлява парламентарно. Нуждаем се от партии, които притежават вътрешна сила да се откъснат от традиционните идеи, които, тъй като са възникнали при различни политически предпоставки, представляват своеобразна пречка за едно функциониращо парламентарно предприятие. Но ние се нуждаем и от партии, които въпреки признаването на необходимостта от прагматично придържане към политиката, не се срамуват от мечтите от своята младост, когато е било все още така хубаво в политиката, защото наистина сме вярвали, че принципите управляват света."
------------------------------------------
[Партийната държава в криза : Размисли след 50 години Федерална Република Германия; Доклад и дискусия на отдел история към фондацията Friedrich-Ebert-Stiftung в Бон на 19 август 1999 / Петер Льоше. [изд.: Диитер Дове]. - Бон : Изследователски институт на фондацията Friedrich-Ebert-Stiftung, Исторически изледователски център, 1999. - 48 S. = 115 Kb, текст. - (отдел История; 27), Electronic ed.: Bonn: FES Library, 2000, ISBN 3-86077-843-9]
--------------------------------- ]]> Криза и упадък index.php?itemid=15 Thu, 6 Oct 2005 03:18:08 +0000 За партиите днес властта е самоцел index.php?itemid=14 които в последствие същите размахват и сочат за основание на престъпни свои действия. Видите ли щом е спазен законът, значи няма престъпление, а законът е "приет" незаконно.
Поради това, че партиите нямат своя идентичност и не могат да се различават от електората, те изкуствено влизат в привидни "коалиции", които са смес от различни по име, но еднакви по същност партийни образувания, с цел да се заблуди избирателя и да му се поднесе нещо ДРУГО.
Като рожба на неразвитата ни демокрация и създадени имитирайки партийната практика в развитите демокрации, те се обединяват от една обща цел - властта. Властта като самоцел за партийна употреба.
Публично декларираните им различия в същност са само в начините и средствата за домогване до властта.
Това, което трябва да е идеологическата основа за една партия, изразяваща интересите на дадени групи от обществото ни, всъщност е инструмент за влияние и въздействие върху тях.
Партиите изразяват само интересите на своите водачи и структури и свързаните с тях капиталови интереси.
Освен това икономическото развитие, навлизането на авангардни технологии и свързаните с Европейската интеграция процеси на целеви инвестиции под формата на предприсъединителни фондове и преки помощи в стопанството и инфраструктурата са мощен стимул за развитие на стремеж към злоупотреба с властта, с цел лични облагодетелствуване, корупция и откровен грабеж.
]]> Криза и упадък index.php?itemid=14 Thu, 6 Oct 2005 03:17:32 +0000