Демократорите смея да определя като явление на прехода от соц. към свободно демократично общество.

Дефиницията за демократора е проста - имитатор на демократ.
Първо това е партиец - представител на някаква партия, с каквато и да е платформа, ако има такава.

Демократора се представя чрез партията към която в момента се е присъединил (членува) като демократ. Използвайки дефектите на демокрацията и най-вече правата и свободите, характарни за нея, той(демократора) се стреми и се домогва до определни властови и управленски позиции в обществото.
Основен негов аргумент е законоподобието. Умението да се представят като законни очевидно несправедливи и престъпни свои действия.
Той владее умението да "прави" закони, като се възползва от несъвършенствата на демократичната система. "Прави" и "издава" закони в нарушение на Конституцията (основен закон), използвайки привидно "конституционни" правила и процедури за приемане на закона, като гласуването им от Народното събрание (само тогава законопроектът става закон), но с малката подробност, че гласуването е протекло при липса на кворум и с чужди депутатски ID карти. Това не пречи на демократора да изтъква своята лоялност тъкмо към този закон и да го прилага в живота в своя угода и полза (нали за това е създаден) и в крещяща несправедливост към гражданите. А основен принцип в законодателството е справедливостта.
Той знае, че основен принцип на една една демократична система е законността. Така демократора "спазва" закона и имитира законност.
Основен белег на имитаторска демокрация е правилото да се "изработват" закони от група партийни "демократи" по поръчка на своята партия, за да удовлетворят партийната програма и интереси. Или само заради това, че в другите "напреднали" демокрации това е така или пък че ЕС налага това. Т.е. откровенна форма на подражателство без оглед на конкретната даденост и традиции в местното общество. Така се сдобихме със Закон за класифицираната информация и много други законоподобия. В нашия език "класификация" е чуждица, но придобила гражданственост като понятие за категоризиране и групиране на обекти по даден свой признак. Докато в "закона" му се придава значението естественно валидно за US военните структури, като секретна информация, покрита с някаква административна тайна. Ествственото значение на това в нашия език е "тайна" и законът можеше да бъде назован като закон за тайната информация/сведения и пр. Но не се прави! Просто се уподобява и нагажда подражателски и угоднически на съществуващите такива закони в напредналите демокрации, с което "забучва" гротесктно в живота ни с явното намерение да покаже, че щом при тях е така, значи и ние сме се като тях - "демократи".
Така се имитира !
Законите, като правила за поведение и регулатори на взаимоотношенията в едно общество, трябва да следват динамиката на реалния живот и да възникват (да се инициират) от гражданите и да се обсъждат от тях. Едва след като се изясни проблемът в обществените взаимоотношения и се определи пречката за развитие на обществото, да се "предаде" на специалисти, които да го оформят правно като законопроект.
И ако в бизнеса такава имитация се санкционира и се нарича измама, то в нашия случай това е демокрация и трябва да го приемаме като такава.

Пример за илюстрация на такава имитация е траверститът. Имитира жена, но не е. Не е и мъж.
Така и демократора имитира демократ, но не е. Не е и партиец. Още по-малко гражданин!

Докато траверститът може да се приеме и като забавно явление, то демократора си е определено вредно и опасно заблуждение.

Какво?, ако не измамна имитация е "прокарването" на законоподобието по приемане договора с английската консултанска фирма "Ангенти на короната"(CROWN AGENTS )? Под претекста, че става дума за "държавната сигурност", вкарвайки набързо чуждестранна фирма в ролята на нещо като борд за митниците, без конкурс, в нарушение на закона за държавните поръчки и др. нормативни държавни актове, се уподобява привидна законност.